Рюджи Такаяма се усмихна. Седяха на втория етаж на едно кафене близо до кръстовището Роппонги. Петък, 12 октомври, 19,20. Бяха изминали почти двайсет и четири часа, откакто Асакава беше гледал касетката. Избра да се срещнат в петък вечерта в Роппонги, квартала с най-много забавления в града, с надеждата, че сред веселите гласове на момичета страховете му щяха да изчезнат. Но май не вършеше работа. Колкото повече говореше за това, толкова по-ярко му се привиждаха случките от миналата нощ. Ужасът нарастваше. Дори си помисли, че усеща как някаква сянка се таи в него и го овладява.
Официалната риза на Рюджи беше закопчана догоре, а вратовръзката — доста стегната, но не понечваше да я разхлаби. В резултат на това кожата на врата му беше леко подута — и от един поглед ставаше ясно колко му е неудобно. После — ъгловатите му черти. Дори и усмивката му щеше да се стори на обикновен човек някак злобна.
Той взе едно кубче лед от чашата си и го лапна.
— Не ме ли слушаше какво ти говоря? — изсъска Асакава. — Казах ти, че е опасно.
— Тогава защо ми донесе това? Искаш да ти помогна, нали?
Все още усмихващ се, шумно счупи кубчето между зъбите си.
— Има начини да ми помогнеш и без да го гледаш.
Рюджи наклони леко глава, но все още се усмихваше. Асакава беше обзет от ярост и извика истерично:
— Не ми вярваш, нали? Не вярваш и на едно нещо, което ти казвам!
Нямаше как иначе да разчете изражението на Рюджи.
Гледането на видеото за Асакава бе все едно бе отворил писмо бомба. За пръв път в живота си преживяваше подобен ужас. И той продължаваше. Още шест дена. Страх стискаше врата му като копринен шал. Смъртта го очакваше. А този смешник всъщност искаше да гледа касетката.
— Не прави скандал. Е, не ме е страх — проблем ли имаш с това? Чуй, Асакава, и преди съм ти го казвал: аз съм човек, който, ако може, ще седне на първия ред, за да гледа края на света. Искам да знам как е устроен светът, началото и края му, всичките му загадки, малки и големи. Ако някой ми предложи да ми ги обясни, с удоволствие ще дам живота си в замяна за знанието. Ти дори ме обезсмърти в печата. Сигурен съм, че си спомняш.
Разбира се, че си спомняше. Точно заради това му се беше обадил и му беше разказал всичко.
Асакава беше този, който първи измисли статията. Преди две години, когато навърши трийсет, се запита какво мислеха другите хора на неговата възраст в Япония — мечтите, които имаха за живота. Идеята беше да се вземат няколко трийсетгодишни активни хора от всички прослойки — от министерския чиновник и съветника в токийското кметство, от служителя в голяма търговка компания до най-обикновени хора. Да се представи всеки един — от най-общата информация за тях, която всеки читател би искал да прочете, до уникалните им характеристики. Като правеше това редовно в определеното място във вестника, щеше да разбере какво е да си на трийсет в днешна Япония. И просто по късмет, измежду тези двайсет-трийсет души беше попаднал на стар съученик — Рюджи Такаяма. Официалната му длъжност беше записана като гост-лектор по философия в университета „Фукузава“, едно от най-престижните частни училища в страната. Асакава се бе учудил много, защото си спомняше, че Рюджи беше записал медицина. В разработката си Асакава беше предвидил представянето на учен. Рюджи обаче беше твърде уникален, за да представлява младата академична прослойка като цяло. Човек трудно можеше да разбере що за личност е още в гимназията, а явно след школовката през следващите години това бе станало още по-трудно. След завършване на медицинския университет бе записал курс по философия. Защити докторската си степен в годината на проучването. Би трябвало веднага да го грабнат от най-добрите възможни университети за асистент-професор, ако не беше тъжният факт, че имаше по-стари учени преди него, а местата се разпределяха стриктно по старшинство. Затова беше приел временната работа на лектор и се отзова да преподава логика два пъти в седмицата в собствената си алма матер. Понастоящем философията като сфера на проучване се приближава все повече към науката. Вече никой не смята, че който поставя въпроса как да се живее, го прави за забавление. Да се занимаваш с философия означава да се занимаваш с математика, но без цифри. В древна Елада философите са били и математици. Рюджи беше такъв: факултетът по философия му даваше заплата, но мозъкът му беше устроен като на учен. От друга страна, в добавка към специализираните му професионални знания знаеше изключително много и за паранормалната психология. Асакава виждаше противоречие в това. Смяташе тази наука, занимаваща се с изучаването на свръхестественото и окултното, за несъвместима с науката. Отговорът на Рюджи: Напротив. Паранормалната психология е един от ключовете за разгадаването на структурата на Вселената. Беше горещ ден в средата на лятото, но също като днес носеше раирана риза с дълги ръкави със закопчано най-горно копче. Искам да присъствам на погубването на човечеството, беше казал Рюджи, докато по лицето му струеше пот. Всички тези глупаци, които плямпат за световен мир и спасението на човечеството, ме карат да повръщам. Проучването на Асакава съдържаше въпроси като този: