Асакава свърза изходите за жаковете на едното видео с входовете на другото, после вкара касетката. Преди да натисне копчето, погледна към Рюджи, сякаш да го попита наистина ли иска това.
— Какво има? Хайде, пускай я — подкани го Рюджи с поглед, прикован в екрана.
Асакава подаде дистанционното на Рюджи, стана и отиде до прозореца. Не му се гледаше. Всъщност трябваше да го гледа пак и пак, да го анализира на свежа глава, но някак си не можеше да намери сили да продължи нататък. Просто искаше да избяга. Нищо повече. Излезе на балкона и изпуши една цигара. Беше обещал на жена си, че щом Йоко се роди, никога няма да пуши в апартамента, и не беше нарушил обещанието си нито веднъж. Въпреки че бяха женени от цели три години, двамата се разбираха добре. Не можеше да не изпълнява желанията й, след като тя го бе дарила със сладката Йоко.
От балкона се вгледа навътре в стаята: през матираното стъкло се виждаше как присветва екранът. Усещането за страх тук беше различно от онова, когато го гледа сам във „Вила Лог“. Но ако Рюджи го беше гледал при същите обстоятелства, той едва ли щеше да изгуби ума си, да заплаче или нещо подобно. Асакава се надяваше той да се смее и киска, докато гледа, да сипе псувни по него и дори да гледа с насмешка ставащото на екрана.
Асакава изпуши цигарата си и влезе вътре. Точно в този момент вратата между трапезарията и коридора се отвори и влезе Шизу по пижама. Шашнат, Асакава грабна дистанционното и спря касетата.
— Мислех си, че си заспала.
В гласа му се прокрадна упрек.
— Чух шум.
Погледът й зашари между телевизора с размазаните картини и звук от статично електричество и Рюджи с Асакава. На лицето й се изписа подозрение.
— Връщай се в леглото! — каза Асакава с тон, който не търпеше възражение.
— Мисля, че трябва да поканим госпожата да гледа с нас, ако пожелае. Много е интересно.
Рюджи, все още седнал с кръстосани крака, вдигна поглед. Асакава за малко да го нагруби. Вместо да отвори уста, с всичка сила стовари юмрука си по масата. Стресната, Шизу бързо хвана дръжката на вратата, притвори очи, поклони се едва забележимо и се обърна към Рюджи:
— Моля, чувствайте се като у дома си.
Тя се завъртя на пета и изчезна зад вратата. Двама мъже сами, включват и изключват видеото… Асакава знаеше какво точно си беше въобразила жена му. Прочете презрението в притворените й очи — не толкова към Рюджи, колкото към мъжката природа изобщо. Асакава се почувства виновен, че не успя да й обясни.
Както и предполагаше Асакава, приятелят му остана напълно спокоен след края на филма. Тананикаше, докато превъртя касетата, после започна да я преглежда част по част, с превъртане и спиране.
— Е, изглежда, моя милост също вече се замеси. На теб ти остават шест дни, а на мен — седем — каза радостно Рюджи, сякаш му бяха позволили да се включи в някаква игра.
— Е, какво мислиш? — попита Асакава.
— Детска игра.
— А?
— Не си ли го правил като дете? Да покажеш на приятелите си страшна картинка и да има кажеш, че който я погледне, ще пострада? Верижните писма и подобни.
Разбира се, че Асакава беше правил такива неща. Същите случки се появяваха в историите за духове, които си разказваха през летните нощи.
— Накъде биеш?
— Наникъде. Просто на такова ми заприлича.
— Има ли още нещо, което забеляза? Кажи ми.
— Хм. Образите сами по себе си не са страшни. Прилича на смесица от реални и абстрактни неща. Ако не знаехме, че са умрели четирима души точно както казва касетата, можехме да се изсмеем и да махнем с лека ръка. Нали?
Асакава кимна. Именно знанието, че думите от касетата не са лъжа, усложняваше всичко.
— Първият въпрос е защо четиримата нещастници са умрели? Каква е причината? Мога да се сетя за две възможности. Последната сцена от видеото завършва с посланието „този, който гледа това, ще умре“. Веднага след това има… поради липсата на по-добра дума, да го наречем магия. Начин да избягаш от съдбата. Значи четиримата изтриват частта, която обяснява магията, и заради това умират. Или може би не са успели да я извършат. Смятам, че преди всичко трябва да разберем дали точно те са изтрили частта. Може да е била изтрита и преди да са я гледали.
— Как ще разберем? Не можем просто да ги попитаме. Асакава извади една бира от хладилника, напълни си чаша до горе и седна пред Рюджи.
— Гледай внимателно.
Рюджи превъртя до края на касетата, като следеше за точния момент, когато свърши рекламата против комари, изтрила магията. Натисна „пауза“ и започна кадър по кадър да превърта бавно напред. Минаваше, превърташе, спираше, после пак напред кадър по кадър… тогава, най-накрая, само за стотна от секундата, на екрана се появиха трима души, седящи около една маса. За миг се видя програмата, която е била прекъсната от рекламата. Късно токшоу, излъчвано всяка вечер в единайсет по една от националните телевизии. Господинът с посивелите коси беше известен писател, до него — хубава млада жена, а в третия събеседник разпознаха известен разказвач на фолклор от региона на Осака. Асакава приближи лицето си до телевизора.