— Сигурен съм, че знаеш кое е това предаване — каза Рюджи.
— Да, Нощното шоу на Ен Би Ес.
— Така е. Старият е водещият, момичето е помощничката му, а разказвачът е днешният му гост. И така, ако разберем кога е гостувал той, ще разберем и дали четиримата са изтрили магията.
— Схващам.
Нощното шоу се излъчваше всяка делнична вечер от единайсет. Ако се окаже, че този конкретен епизод е бил излъчен на 29 август, ще е ясно, че са го изтрили четиримата във „Вила Лог“.
— Ен Би EC е свързана с твоето издателство, нали? Изглежда, ще е лесна работа.
— Ясно. Ще проверя.
— Да, моля те. Животът ни може да зависи от това. Нека да сме сигурни във всичко, без значение — какво. Нали така, братко по оръжие?
Рюджи потупа Асакава по рамото. И двамата се бяха изправили лице в лице срещу смъртта. Братя по оръжие.
— Не те ли е страх?
— Да ме е страх? Напротив, приятелю. Не е ли малко възбуждащо да имаш краен срок? Наказанието е смърт. Фантастично. Не е интересно да играеш, ако залогът не е животът ти.
Вече доста време Рюджи изглеждаше да се забавлява от цялата история, но Асакава се притесняваше, че това е само параван, прикриващ страха му. Но като се вгледа в очите му, не можа да разпознае и най-малкия симптом на страх.
— Нататък: научаваме кой е направил касетката, кога и защо. Казваш, че курортът „Вила Лог“ е само на шест месеца, така че ще се свържем с всички, които са отсядали в Б-4, и издирваме онзи, който е внесъл там касетата. Предполагам, няма да загубим, ако ограничим търсенето си до късен август. Най-вероятно да е някой, който е отседнал точно преди нашите жертви.
— И това ли аз да проуча?
Рюджи пресуши бирата си на един дъх и се замисли за момент.
— Разбира се. Имаме краен срок. Нямаш ли някой приятел, към когото можеш да се обърнеш? Ако имаш, накарай го да ти помогне.
— Ами има един репортер, който се интересува от случая. Но това е въпрос на живот и смърт. Не мога просто…
Асакава си мислеше за Йошино.
— Не се безпокой, не се безпокой. Замеси го и него. Покажи му касетата. Това ще запали огън под гъза му. Ще се радва да помогне, повярвай ми.
— Не всички са като теб, не знаеш ли.
— Ами, кажи му, че е нелегално порно. Принуди го да я изгледа. Измисли нещо.
Нямаше смисъл да спори с Рюджи. Не можеше да я покаже на никого, преди да разбере каква е магията. Асакава имаше чувството, че е в логически капан. За да се научи загадката на касетката, трябва добре организирано търсене, но поради същността й е почти невъзможно да включи някой друг. Хора като Рюджи, които са готови да заложат живота си за едното нищо, се броят на пръсти. Как ще реагира Йошино? Той също имаше жена и деца — Асакава се съмняваше, че щеше да си играе с живота си само за да задоволи любопитството си. Но можеше и да помогне, без да гледа касетата. Може би Асакава трябва да му разкаже всичко. Може пък да сработи.
— Добре. Ще опитам.
Рюджи седна на масата с дистанционното в ръка.
— Добре тогава. Сега всичко попада в две големи категории: реални и абстрактни сцени.
Казвайки това, стигна до сцената с вулкана и спря на нея.
— Ето, да вземем вулкана. Независимо как го гледаш, той е истински. Трябва да разберем коя е тази планина. А има и изригване. Веднъж като разберем името, ще можем да открием кога е изригнал и кога е било заснето това.
Отново я пусна. Появи се старата жена и започна да говори Бог знае какво. Някои от думите звучаха като на диалект.
— Какъв е този диалект? Има специалист по диалектите в университета ми. Ще го питам за това. Ще ни даде някаква идея откъде е тази жена.
Рюджи превъртя напред до сцената с мъжа с характерното лице. Пот течеше от лицето му, дишаше тежко, докато движеше тялото си ритмично. Рюджи спря точно преди момента с раната на рамото. Беше най-близкият план на лицето му. Ясно се виждаха очите, формата на носа и ушите му. Косата му бе оредяла, но изглеждаше да е на около трийсет.
— Разпознаваш ли този мъж? — попита Рюджи.
— Не бъди глупав.
— Изглежда доста зловещо.
— Щом ти мислиш така, значи трябва да е наистина зъл. Присъединявам се към твоето мнение.