— Моля ви. Нечий живот може да зависи от това. Майките бяха много чувствителни на тема „на живот и смърт“. Когато трябваше да спести време и да действа бързо, винаги тази фраза имаше нужния ефект. Но този път той не преувеличаваше.
— Един момент, моля.
Както бе очаквал, тонът й се промени. Забави се доста време, след като бе оставила слушалката. Ако кутийката е била забравена във „Вила Лог“, управителят със сигурност я е изхвърлил. Но ако не е, имаше голям шанс още да е в къщата на семейство Канеко. Гласът се върна.
— Празна обложка, нали?
— Точно така.
— Намерих две.
— Добре. Сега, името на производителя и типът на касетата трябва да са написани на кутията.
— Да видим. На едната пише Panavision Т120. Другата е… Fujitex VHS T120 AV.
Същата марка, като на тази, която държеше в ръцете си. Разбира се, Fujitex се продава в големи количества, едва ли това бе сигурно доказателство, но поне бе крачка напред. Това е сигурно. Можеше да се приеме със сигурност, че демоничната касета е била донесена от едно момче, ученик в шести клас. Асакава благодари любезно на жената и затвори телефона.
От осем часа вечерта на 26 август видеото в хижа Б-4 е оставено да записва. Семейство Канеко забравят за касетата и си отиват вкъщи. Тогава идват въпросните четирима младежи. Този ден пак е валяло. Искат да гледат филм, тръгват да използват видеото и откриват, че вътре вече има касета. Без да подозират нищо, я изглеждат. Виждат неразбираеми, зловещи неща. После — заплахата на края. Ядосани на лошото време, решават да си направят лоша шега. Изтриват частта, където се казва как да се избегне сигурната смърт. Оставят касетата там, за да изплашат следващите гости. Разбира се, не са повярвали на видяното. Ако бяха повярвали, нямаше да си правят шеги. Запита се дали са си спомнили за касетата по време на смъртта им. Може би не са имали време, когато е дошъл ангелът на смъртта. Асакава потрепери — не бяха само те. Ако не намереше начин да оцелее, след пет дни и той щеше да свърши като тях. Тогава щеше да научи как точно са се чувствали в момента на смъртта.
Но ако момчето е записвало телевизионно шоу, откъде са се взели тези картини? Досега Асакава смяташе, че някой ги е заснел с камера и после е занесъл касетата там. Но тя е записвала от телевизора, което означава, че по някакъв начин тези странни сцени са проникнали през телевизионното излъчване. Не беше и сънувал за подобно нещо.
Излъчването е било превзето.
Асакава си припомни случая от миналата година по време на изборите. След като програмата на Ен Ейч Кей бе приключила за деня, на същия канал бе излъчено нелегално предаване, оклеветяващо един от кандидатите.
Вълните са били превзети. Само така можеше да е. Вечерта на 26 август тези образи са превзели вълните в района на Южен Хаконе и видеото ги е прихванало по някаква случайност. Ако е вярно, явлението би трябвало да е регистрирано някъде. Трябва да се обади в местната редакция и да установи фактите.
ГЛАВА 4
Беше десет часът, когато Асакава се прибра у дома. Веднага щом влезе в апартамента, открехна вратата на спалнята да види лицата на спящите съпруга и дъщеря. Независимо колко изморен беше, когато се прибираше, винаги правеше това.
На масата в трапезарията имаше бележка. Г-н Такаяма те търси. Асакава цял ден се бе опитвал да намери Рюджи, но така и не го завари вкъщи. Сигурно е излязъл във връзка с разследването. Може би е открил нещо, си мислеше, докато набираше номера му. Изчака да позвъни десет пъти. Никой не вдигна. Рюджи живееше сам в апартамента си в Източен Накано. Още не се беше прибрал.
Асакава си взе един бърз душ, отвори си бира и опита пак да се обади. Още го нямаше. Прехвърли се на уиски с лед. Не можеше да спи добре без алкохол. Висок и слаб, Асакава никога не беше боледувал от нещо сериозно. А сега беше обречен на смърт. Част от съзнанието му действаше, сякаш това е сън. Ще настъпи 22 часа на 18 октомври, той няма да е разбрал заклинанието, но накрая нищо няма да се случи и дните ще продължат да се изнизват както преди. Огури ще му се подиграва и ще пита как тъй е могъл да повярва на някакви суеверия, а Рюджи ще му каже през смях:
— Просто не знаем как е устроен светът.
И пак ще го посрещат тези заспали лица на жена му и дъщеричката. Дори и пътникът в падащ самолет не престава да се надява, че точно той няма да загине.
Пресуши третата си чаша уиски и набра за трети път Рюджи. Ако пак не вдигнеше, щеше да се откаже да се обажда тази вечер. Иззвъня седем пъти, после се чу цък и някой вдъхна от другата страна.