По средата Рюджи заговори на бебешки и приключи с подигравателен смях.
Докато се смееше, се отвори входната врата. Стреснат, Асакава се наведе и погледна през кухнята към коридора. Млада жена се бе навела и сваляше белите си кецове. Косата й беше къса, докосвайки върха на ушите й, украсени с бели обеци. Свали обувките си, вдигна поглед и срещна този на Асакава.
— О, извинете. Мислех, че професорът е сам — покри с ръка устата си.
Елегантните й движения и чисто белите й дрехи драстично контрастираха на апартамента. Краката под полата бяха тънки и стройни, лицето й нежно и интелигентно; напомняше на една писателка, участваща в телевизионни реклами.
— Влез — гласът на Рюджи се промени. Вулгарността бе сменена от неочаквано достойнство. — Нека те представя. Това е г-ца Май Таканото от философския факултет на университета „Фукузава“. Тя е една от най-добрите студентки там и внимателно следи моите лекции. Може би тя е единствената, която ги разбира. Това е Кузуюки Асакава от „Дейли Нюс“. Той е моят… най-добър приятел.
Май Такано погледна Асакава с лека изненада. Той се учуди защо го гледа така.
— Радвам се да се запознаем — каза Май с вълнуваща усмивка и се поклони. Усмивката й би ободрила всеки. Асакава не бе виждал толкова красива жена. Прекрасната й кожа, начинът, по който светеха очите й, съвършената фигура — да не говорим за интелигентността, класата и добротата, които излъчваше. Буквално нямаше дефект в тази жена. Той се отдръпна назад като жаба от змия. Не можеше да каже нищо.
— Хей, кажи нещо — каза Рюджи, като го побутна с лакът.
— Здравейте — каза накрая неловко, все още слисан.
— Професоре, излизахте ли снощи? — попита Май, грациозно пристъпвайки по-близо.
— Такаябаши и Яги ме поканиха да изляза с тях, така че…
Сега, като стояха един до друг, Асакава видя, че тя е по-висока от Рюджи поне с десет сантиметра. Но сигурно тежеше два пъти по-малко.
— Бих предпочела да ме предупреждавате, ако няма да се прибирате. Чаках ви.
Изведнъж Асакава се окопити. Това беше гласът, с когото разговаря снощи. Това беше жената, която вдигна телефона.
Рюджи бе навел глава, сякаш го гълчеше майка му.
— Е, няма значение. Прощавам ви този път. Ето, донесох ви нещо. — Държеше хартиено пликче. — Изпрах ви бельото. Щях, също и да подредя малко, но се ядосвате, когато местя книгите ви.
От разговора Асакава се убеди в характера на отношенията им. Беше очевидно, че бяха не просто преподавател и студентка, а любовници. На всичкото отгоре го е чакала сама миналата нощ! Толкова ли са близки? Усети досадата, която понякога го завладяваше при вида на не подхождащи си двойки, но това тук беше още по-фрапантно. Всичко около Рюджи беше ненормално. А се виждаше любовта в очите му, с която гледа Май. Като хамелеон, Рюджи променяше изражението си, дори начина, по който говореше. За миг на Асакава му се прииска да й разкрие неговите престъпления.
— Почти обяд е, професоре. Да сготвя ли нещо? Г-н Асакава, и вие ще останете, нали? Искате ли нещо специално?
Асакава погледна към Рюджи, не знаейки как да отговори.
— Не се стеснявай. Май направо е майстор готвач.
— Ще оставя избора на вас — успя да каже.
Май незабавно излезе до близкия пазар, за да купи продукти. Дори след като беше излязла, Асакава замечтано зяпаше към вратата.
— Човече, изглеждаш като сърна пред фаровете на кола — отбеляза Рюджи весело.
— О, извинявай.
— Виж, нямаме време да се забравяме така. Рюджи го плесна леко по бузата. — Трябва да обсъдим някои неща, докато я няма.
— Не си й показал касетата, нали?
— Ти за какъв ме мислиш?
— Добре, тогава. Да се залавяме. Ще си отида, след като хапнем.
— Добре. Първото нещо, което трябва да направиш, е да откриеш антената.
— Антена ли?
— Знаеш, мястото, откъдето са излъчвали този сигнал. Значи, не може да си позволи да се отпусне. На път за вкъщи ще трябва да се отбие в библиотеката, за да почете за антените. Искаше веднага да се втурне за Южен Хаконе, но му бе ясно, че първо трябва да е наясно какво точно търси. Колкото повече знаеше за характеристиките на вълните и как се улавят пиратски излъчвания, толкова повече възможности щеше да има да ги открие.
Имаше куп неща, които трябва да се свършат. Но сега Асакава се чувстваше объркан, мислите му бяха някъде другаде. Не можеше да отпрати лицето й, тялото й от мислите си. Защо Май беше с някого като Рюджи? Почувства се объркан и ядосан едновременно.
— Ехо, слушаш ли ме?
Гласът на Рюджи приземи Асакава.
— Имаше една сцена с малко момче, помниш ли?
— Да.
Прогони мислите за Май и си спомни новороденото в хлъзгава около плодна вода. Но преходът не бе удачен — представи си Май мокра и гола.