— И тогава, нали знаеш, можем да си направим още едно бебе.
На Асакава му беше ясно какво си представя Шизу. Просторна вила в предградията, с две отделни стаи за двете или трите им деца и да не трябва да се притеснява, ако дойдат много гости. Йоко, на коляното му, се размърда. Беше забелязала, че погледът на баща й се е отклонил от книгата и че вниманието му не е съсредоточено върху нея, и негодуваше. Асакава отново погледна към книжката.
— Много, много отдавна Блатоландия се е наричала Блатоплаж, защото обсипаните с тръстики блата са се простирали чак до брега на морето.
Докато четеше на глас, сълзи започнаха да се образуват в очите му. Искаше да осъществи мечтата на жена си. Наистина го искаше. Но му оставаха само четири дни. Щеше ли да го понесе, ако той умреше по неизвестни причини. Не знаеше колко крехка беше мечтата й, колко скоро щеше да се строполи.
21,00. Йоко и Шизу спяха както винаги. Асакава се бе замислил върху последната забележка на жена си. Защо пускаше отново и отново сцените с бебето? И думите на бабата:
— Догодина ще родиш дете.
Имаше ли връзка между новороденото и детето, което споменава старицата? Ами моментите на абсолютна тъмнина? Трийсет и няколко пъти се появяваха, на различни интервали.
Асакава си мислеше да пусне пак видеото, за да потвърди това. Рюджи търсеше нещо определено, независимо колко излишно му се струваше тогава. Логиката на Рюджи беше много силна, но той имаше и страшно развита интуиция. Асакава пък, от друга страна, можеше да извлича истината след задълбочени разследвания.
Асакава отвори шкафа и взе касетата. Понечи да я вкара във видеото, но точно в този момент си даде сметка, че нещо го притеснява. Чакай малко, нещо не е наред. Не беше сигурен какво, но шестото му чувство му казваше, че нещо не е нормално. Все повече се убеждаваше, че не си въобразява. Наистина усети нещо странно, когато докосна касетката. Нещо се беше променило, макар и малко.
Какво е? Какво е различното? Сърцето му биеше силно. Това е лошо. Нищо не върви на добре. Мисли, човече, опитай се да си спомниш. Последния път като я гледах… я превъртях. А сега касетата е по средата. На една трета от края. Там, където свършват картините, и не е била превъртяна. Някой я е гледал, докато ме е нямало.
Асакава изтича до спалнята. Шизу и Йоко спяха, свити една в друга. Асакава извъртя жена си и я разтърси за рамото.
— Събуди се! Шизу! Събуди се!
Говореше тихо, за да не събуди Йоко. Шизу смръщи лице и се опита да се превърти на другата страна.
— Казах, събуди се!
Гласът му звучеше по-различно от обикновено.
— … какво… какво има?
— Трябва да поговорим. Хайде.
Асакава извлече жена си от леглото и я заведе в трапезарията. Тогава й показа касетата.
— Гледала ли си това?
Учудена от свирепостта му, Шизу само поглеждаше ту към касетката, ту към лицето на мъжа си. Най-накрая каза:
— Не трябваше ли?
Защо си толкова бесен? — мислеше си. Ето, неделя е, а ти излизаш нанякъде и на мен ми е скучно. А касетата беше там — тази, за която си шепнехте с Рюджи. И я извадих. Но дори не беше интересна. Сигурно нещо, което момчетата от офиса са забъркали. Шизу остана мълчалива, отговаряйки само наум. Няма защо да се сърдиш толкова.
За пръв път, откакто бяха женени, Асакава поиска да удари жена си.
— Идиотка…!
Но някак си успя да се сдържи и остана така, със стиснат юмрук. Успокой се и помисли. Вината е твоя. Не трябваше да я оставяш там, където можеше да я види. Шизу никога не отваряше поща, адресирана до него, и си беше помислил, че е безопасно да я остави в шкафа. Защо не я скрих? Все пак тя влезе в стаята, докато я гледахме с Рюджи. Разбира се, че й е станало любопитно. Сгреших, като не я скрих.
— Извинявай — промърмори Шизу.
— Кога я гледа? — гласът на Асакава потрепери.
— Тази сутрин.
— Наистина ли?
Тя нямаше представа колко важно беше да знае кога точно я е пуснала. Просто кимна с глава.
— В колко часа?
— Защо питаш?
— Просто ми кажи! — Ръката му пак започна да се повдига.
— Около десет и половина. Беше точно след като свърши „Маскираният конник“.
„Маскираният конник“? Това е детско предаване. Йоко беше единствената в семейството, която го гледа с интерес. Асакава отчаяно се опитваше да не припадне.
— Сега. Това е много важно, така че ме слушай. Докато гледаше тази касета, къде беше Йоко?
Шизу погледна така, сякаш всеки момент ще избухне в сълзи.
— В скута ми.
— И Йоко ли? Казваш, че и двете сте… гледали… тази касета?
— Просто гледаше как свети екранът — не разбираше нищо.