Кръгът

— Млъкни! Това няма значение!

Вече не бе въпрос само да разруши мечтите на жена си за къща в предградията. Сега цялото семейство беше застрашено — всички можеха да умрат. Всички щяха да умрат безсмислено.

Като видя яда, страха и отчаянието на мъжа си, Шизу започна да разбира сериозността на ситуацията.

— …това беше… беше шега, нали?

Спомни си думите в края на касетата. В онзи момент ги помисли за някаква тъпа шега. Не можеше да са истина. Но как да си обясни поведението на мъжа си?

— Не е истинско, нали? Нали?

Асакава не можеше да отговори. Просто поклати глава. След това го обзе топлота към тези, които споделяха съдбата му.

ГЛАВА 5

15 октомври, понеделник

Всяка сутрин като се събудеше, Асакава си пожелаваше това да е само сън. Беше се обадил на едно бюро за коли под наем в квартала и им бе казал, че ще дойде да вземе колата, която е резервирал. Бяха я записали, нямаше грешка. Реалността продължаваше напред без почивка.

Трябваше някак си да се придвижва, ако иска да научи откъде е дошло излъчването. Не е възможно да се манипулират телевизионните вълни с безжично предавателче, купено от магазина. Такова нещо се прави с професионална техника. А картините на лентата бяха чисти, без нарушения в предаването. Това означаваше, че сигналът е бил силен и наблизо. Ако научи повече за околността, където предаването е било прието, ще открие точката на излъчване. Но единственото, с което разполагаше, бе телевизорът във вила Б-4 на „Вила Лог“, приел сигнала. Трябва да отиде там, да огледа ландшафта наоколо и да претърси района сантиметър по сантиметър. Нямаше представа колко време щеше да му отнеме. Беше си взел дрехи за три дни. Със сигурност нямаше да са му нужни повече.

Гледаха се един друг, но Шизу мълчеше. Асакава така и не можа да измисли достоверна лъжа и остави жена си да си легне с мъгляво обяснение за заплахата от смърт след една седмица. Тя, изглежда, се боеше да научи нещо конкретно и с радост остави нещата неясни и необяснени. Вместо да го разпитва подробно, както правеше обикновено, изглежда, се досещаше за нещо и мълчеше. Асакава нямаше представа как тя си обяснява нещата, но то явно не облекчаваше безпокойството й. Докато гледаше обичайния сапунен сериал на следващата сутрин, реагираше изключително чувствително към всякакви звуци отвън и на няколко пъти скочи неспокойно от стола си.

— Хайде просто да не говорим за това, съгласна ли си? Нямам какво да ти кажа. Просто ме остави да се справя.

Това бе всичко, което Асакава каза, за да успокои тревогата на жена си. Не можеше да си позволи да изглежда слаб пред нея.

Точно като излизаше от апартамента, като по сигнал телефонът иззвъня. Беше Рюджи.

— Направих невероятно откритие. Искам да ми кажеш какво мислиш — гласът му бе развълнуван.

— Не можеш ли да ми кажеш по телефона? Трябва да взема кола под наем сега.

— Кола под наем ли?

— Ти беше този, който ми каза да открия откъде се е появил сигналът.

— Да, да. Слушай, остави това на заден план и идвай насам. Може би все пак няма да ти трябва да търсиш антена. Може би цялото това предположение е много погрешно.

Асакава реши все пак да вземе колата. Да тръгне незабавно от къщата на Рюджи, ако се наложеше да отиде до „Пасифик Ленд“ в Южен Хаконе. Паркира с двете предни колела на тротоара и заудря по вратата на Рюджи.

— Влизай! Не е заключено.

Асакава отвори и шумно изтрополи през кухнята.

— Е, какво е голямото откритие? — попита.

— Какво те притеснява? — Рюджи го гледаше, седнал с кръстосани крака.

— Просто побързай и ми кажи какво си открил!

— Успокой се!

— Как да се успокоя? Просто ми кажи!

— Рюджи замълча за момент. После тихо попита:

— Какво има? Случило ли се е нещо?

Асакава се друсна по средата на пода, с ръце върху колената.

— Жена ми… жена ми и дъщеря ми са гледали тази гадост.

— О, това е лошо. Много съжалявам.

Рюджи изчака, докато Асакава се поуспокои. Той кихна и шумно издуха носа си.

— Е, искаш да спасиш и тях, нали?

Асакава наведе глава като малко момче.

— Ами тогава ето ти още една причина да си сдържаш нервите. Затова няма да ти казвам моите заключения. Само ще ти изложа фактите. Искам да видя ти какво ще помислиш. Затова не бива да си толкова възбуден, разбираш ли.

— Разбирам — каза Асакава покорно.

— Сега иди и си измий лицето. Стегни се.

Асакава можеше да плаче пред Рюджи. Той беше отдушникът за всичките му чувства, които не можеше да покаже пред жена си.

Върна се в стаята, бършейки лицето си с кърпа. Рюджи му подаде лист хартия. На него се виждаше следната проста схема:

1) Въведение	83 сек.	[0]	абстрактна
2) Червена течност	49 сек.	[0]	абстрактна
3) Връх Михара	55 сек.	[11]	истинска
4) Връх Михара изригва	32 сек.	[6]	истинска
5) Думата „планина“	56 сек.	[0]	абстрактна
6) Зарове	103 сек.	[0]	абстрактна
7) Старата жена	111 сек.	[0]	абстрактна
8) Бебе	125 сек.	[33]	истинска
9) Лица	117 сек.	[0]	абстрактна
10) Стар телевизор	141 сек.	[35]	истинска
11) Лицето на мъжа	186 сек.	[44]	истинска
12) Край	132 сек.	[0]	абстрактна