Рюджи спокойно попита:
— Имате ли нещо против да разгледаме?
— Заповядайте. — Тецуаки остана малко, за да види — донякъде от учудване, донякъде от любопитство — какво си бяха въобразили, че ще намерят. Но накрая се предаде.
— Чака ме работа — каза на тръгване.
Като останаха сами, Асакава се обърна към Рюджи:
— Така, ще ми кажеш ли какво става?
Гласът му беше по-плътен, защото си кривеше врата, оглеждайки всички тези папки наоколо. Проговори за първи път, откакто бяха влезли в Залата. Документите бяха подредени хронологично от 1956 година и завършваха с 1988 — годината, когато Миура бе починал. Смъртта беше спуснала завесата над това тридесет и две годишно преследване.
— Нямаме много време, затова ще ти обясня, докато търсим. Ще започна с 1956, а ти — с 1960 година.
Асакава колебливо издърпа една папка и прелисти през нея. На всяка страница имаше поне една снимка и лист с описание, както име и адрес.
— Какво търся?
— Внимавай за имената и адресите. Опитваме се да открием жена от острова Изу Ошима.
— Жена? — попита Асакава, извивайки въпросително глава.
— Помниш ли старицата от касетката? Каза на някого, че ще роди дъщеря. Да не мислиш, че е говорила на мъж?
Рюджи беше прав. Мъжете не могат да раждат.
И така, започнаха да търсят. Беше проста, повтаряща се задача и понеже Асакава попита защо съществуват тези документи изобщо, Рюджи му обясни.
Професор Миура винаги се е интересувал от паранормални феномени. През 50-те е започнал изследвания на паранормални сили, но това не било достатъчно, за да изгради научна теория. Гадателите не можели да повторят пред публика онова, което правили насаме. Много концентрация се изисква, за да може да бъдат показани тези възможности. Професор Миура търсил човек, който да може да използва силите си при всяка ситуация, независимо от обстоятелствата. Разбирал е, че ако някой се провали пред публика, самият той е щял да бъде наречен измамник. Бил е уверен, че има много хора с паранормални сили, и е почнал да ги търси. Но как да го направи? Не можел да интервюира всеки, който казва, че има силите на гадател, трето око, телекинеза. Изработил свой метод. На всеки, който можело да притежава подобни способности, пращал парче фотолента в специално затворен пакет, молил го да запечата с мислите си някаква картина или образ и да му го изпрати обратно, все така затворен. По този начин можел да провери способностите им на големи разстояния. И понеже правенето на такава психична снимка донякъде е основна способност, често същите хора се оказвали и прорицатели. От 1956 г. нататък започнал да търси паранормални явления с помощта на бивши свои студенти, които работели в издателства и вестници. Те изградили мрежа, която съобщавала директно на професора за появата на подобни сили. Все пак след изследване на върнатите филми се оказвало, че не повече от една десета са имали подобни възможности. Останалите сръчно отваряли плика и сменяли лентата. Явните случаи на измама били отхвърляни още на този етап, а несигурните били запазвани и така се стигнало до необятните размери на този архив пред очите на Асакава. С течение на годините мрежата на Миура се усъвършенствала с развиването на медиите и с увеличаването броя на бившите студенти. Информацията се насъбирала година след година, докато професорът не починал.
— Разбирам — промърмори Асакава. — Значи това е предназначението на тази колекция. Но откъде знаеш, че името на човека, когото търсим, е тук?
— Не казвам, че непременно е тук. Но има огромна вероятност да е така. Виж само какво е направила. Знаеш, че има доста хора, които могат да създадат психо-снимка. Но никак не са много хората, които да излъчват картини върху телевизор без никаква техника. Това е сила от най-висш порядък. Някой с подобни възможности ще си проличи дори и да не иска. Не мисля, че мрежата на Миура е позволила такъв феномен да се изплъзне.
Асакава трябваше да признае, че вероятност съществуваше. Удвои усилията си.
— Между другото, защо търся за 1960 година? — изведнъж Асакава се изправи.
— Помниш ли сцената, която показва телевизор? Доста стар модел беше. Някой от най-ранните, от 50-те или началото на 60-те.
— Но това не означава непременно…
— Млъкни. Говорим за вероятности тук, нали?
Асакава се наруга мислено, че е прекалено раздразнителен през последните десетина минути. Но имаше основателна причина. Имайки предвид малкото време, броят на папките беше огромен. Щеше да е по-странно, ако беше спокоен.