— На колко години трябва да е сега Садако Ямамура? — попита Асакава. От известно време насам Рюджи се бе свил на задната седалка, без да промълви и дума.
— Всъщност никога не съм я срещал. Но ако все още е жива, трябва да е на 42, 43 може би.
Ако все още е жива? Асакава се зачуди защо Хаятсу каза това. Да не би да е изчезнала? Изведнъж отново го налегна лошо предчувствие. Ами ако са пропътували целия този път до Ошима само за да открият, че никой не знае дали тя е жива или мъртва? Ами ако са в задънена улица?
Най-после колата спря пред двуетажна къща с табела Имение Ямамура. Беше разположена върху нисък хълм с изключителна гледка към океана. Без съмнение, ако времето беше хубаво, откриващата се картината щеше да е прекрасна. Малко навътре в морето можеше да се различи триъгълната форма на остров. Това беше Тошима.
— Когато времето е хубаво, оттук могат да се видят Ниджима, Шикинеджима, дори Козушима — каза Хаятсу гордо, сочейки на юг в морето.
ГЛАВА 8
— Да разследвам? Какво точно да разследвам за тази жена?
Постъпила в трупата през 65-а? Сигурно се шегуваш — та това е преди 25 години — си мърмореше Йошино под носа. — Трудно е да проследиш стъпките на престъпник и една година след престъплението. А цели 25?
— Трябва ни всичко, каквото и да е. Искаме да разберем какъв живот е водила тази жена, какво прави в момента, какви са желанията й.
Йошино можеше само да въздъхне дълбоко. Стисна слушалката между рамото и ухото си и придърпа един тефтер от ъгъла на бюрото си.
— На колко години е била тогава?
— 18. Завършила е гимназията в Ошима и е отпътувала направо за Токио. Там се е присъединила към театрална трупа с име „Извисяване“.
— Ошима? — Йошино спря да пише и се намръщи. — Ей, а все пак откъде се обаждаш?
— От едно място на име Сашикиджи на остров Изу Ошима.
— Кога смяташ да се върнеш?
— Възможно най-скоро.
— Знаеш, че към вас се приближава тайфун, нали?
Разбира се, Асакава не би могъл да не забележи тайфуна, щом се намираше в средата му, но за Йошино всичко беше толкова нереално, че вече му се струваше и забавно. „Крайният срок“ беше вдругиден вечерта, а Асакава беше залостен на Ошима вероятно без възможен изход от там.
— Чул ли си съобщенията за времето? — Асакава все още не знаеше много за ситуацията.
— Не съм много сигурен, но както изглежда, ще отменят всички полети и морския транспорт.
Асакава бе толкова зает с издирването на Садако Ямамура, че не успя да научи по-подробна информация за тайфуна. Още когато стъпи на пристана в Ошима, имаше лошо предчувствие, но сега, след като възможността да заседне тук бе спомената, изведнъж се почувства наистина зле. Със слушалка в ръка, занемя.
— Ей, ей, не се притеснявай. Все още нищо не са отменили — Йошино се опитваше да го окуражи. Смени темата.
— Значи тази жена… Садако Ямамура. Разкрил си историята й до 18-годишна възраст?
— Повече или по-малко — отговори Асакава, слушайки звука на вятъра и вълните навън.
— Това не е единствената ти следа, нали? Трябва да има още нещо освен театралната трупа „Извисяване“.
— Не, това е всичко. Садако Ямамура, родена в Сашикиджи на остров Изу Ошима през 1947 г. от Шизуко Ямамура… ей, отбележи си това име. Шизуко Ямамура. Била е на 22 години през 47-а. Оставила новороденото бебе, Садако, на баба й и избягала в Токио.
— Защо е оставила детето на острова?
— Замесен е мъж. Отбележи си и това — Хеихачиро Икума. По това време е бил доцент по психиатрия. Бил е любовник на Шизуко Ямамура.
— Значи ли това, че Садако е дете на Шизуко и Икума?
— Не можах да открия доказателства, но мисля, че да.
— И не са били женени, така ли?
— Точно така. Хеихачиро Икума вече е имал семейство.
— Било е извънбрачна връзка — Йошино облиза върха на молива си.
— Слушам те. Продължавай.
— В началото на 1950 г. Шизуко внезапно се завръща в родния си град за пръв път от три години. Известно време живее с дъщеря си Садако. Към края на годината тя отново отпътува, но този път взима Садако със себе си. През следващите пет години никой не знае къде са и какво правят. В средата на 50-те обаче братовчедът на Шизуко, живеещ и сега на острова, дочува слух, че се е прочула с нещо.
— Да не е участвала в някакъв инцидент?
— Не е ясно. Братовчедът каза, че почнал да дочува слухове за Шизуко. Но когато му дадох визитката си и видя, че работя за вестник, каза: „Щом сте репортер, трябва да знаете повече от мен.“ От начина, по който го каза, излиза сякаш между 1950 и 1955 година Шизуко и Садако са участвали в нещо, което е било широко отразявано в медиите. Но новините от главния остров трудно достигат до тук…