— Значи искаш да разбера какво са направили, за да влязат в новините?
— Четеш ми мислите.
— Идиот. Беше очевидно.
— Има и още. През 56-а Шизуко се връща на острова, довличайки и Садако. Не прилича на себе си от изтощение и не иска да отговаря на въпросите на братовчед си. Просто се затваря в себе си, мърморейки несвързано. И така, един ден се хвърля във вулкана Михара и се самоубива. Била е на 31 години.
— Значи трябва да разбера и защо се е самоубила?
— Ако обичаш — все още държейки слушалката, Асакава се наведе напред. Ако остане заклещен на този остров, Йошино ще бъде единствената му надежда. Асакава съжаляваше, че двамата с Рюджи бяха дошли така необмислено тук. Рюджи с лекота щеше да претърси малкото парче земя Сашикиджи. Щеше да е много по-ползотворно Асакава да остане в Токио и да чака Рюджи да се свърже с него и тогава заедно с Йошино да разследват нещата оттам нататък.
— Добре, ще направя, каквото мога. Но мисля, че няма да ми стигнат хората.
— Ще се обадя на Огури и ще го помоля да ти прати хора.
— Това ще е страхотно.
Едно е да се каже, друго — да стане. Асакава не беше много сигурен, че ще стане така, както си мислеше. Редакторът му винаги се оплаква, че не му достига персонал. Асакава се съмняваше, че щеше да пренасочи някои от хората си за подобно нещо.
— Значи, майката се самоубива, Садако остава на Сашикиджи под крилото на братовчеда на майка й. Този братовчед сега дава стаи под наем. — Тъкмо щеше да добави, че той и Рюджи ще отседнат при него, но прецени, че информацията е излишна.
На следващата година Садако, която е вече 4-ти клас, става известна, като предсказва изригването на вулкана Михара. Разбра ли? Вулканът Михара изригва през 1957 г., в деня и часа, които е предсказала Садако.
— Това наистина е впечатляващо. Ако сега имаше такава жена, нямаше да ни трябва Координационният комитет по предсказване на земетресенията.
В резултат на предсказанията славата й се разнесла из целия остров и била подхваната от мрежата на проф. Миура. Асакава реши, че не трябва да обяснява всичко това. Важното сега беше…
— След това местните хора започват да карат Садако да им предсказва бъдещето. Но тя отхвърляла всяка молба. Просто продължавала да твърди, че няма такива способности.
— От скромност?
— Кой знае? Така, след като завършва гимназията, отпрашва за Токио, сякаш едва е дочакала да се махне. Близките й, които се грижели за нея, получили една-единствена картичка. Написала, че издържала приемния изпит и била приета в театралната трупа „Извисяване“. Оттогава до днес не са чували нищо за нея. Няма и един човек на този остров, който да знае къде е и какво прави.
— С други думи, единствената следа, с която разполагаме, е театралната трупа „Извисяване“.
— Боя се, че да.
— Добре, нека проверим дали съм разбрал. Това, което трябва да открия, е: защо Шизуко Ямамура е влязла в новините, защо е скочила във вулкана, къде е отишла дъщеря й и какво е правила, след като е постъпила в театралната трупа на 18-годишна възраст. С други думи — всичко за майката и всичко за дъщерята. Само тези две неща.
— Точно така.
— Кое по-напред?
— Моля?
— Питам те дали искаш да се захвана първо с майката или с дъщерята. Не ти остава много време, нали знаеш?
Най-важният въпрос беше какво се е случило със Садако.
— Би ли започнал от дъщерята?
— Ясно. Утре сутрин ще отида в офиса на театралната трупа „Извисяване“.
Асакава погледна часовника си. Беше малко след шест вечерта. Много време преди края на работния ден.
— Хей, Йошино. Не утре. Обещай ми, че ще го направиш тази вечер.
Йошино пое дълбоко въздух и поклати леко глава.
— Виж сега, Асакава. И аз имам работа да върша — помислил ли си за това? Имам купища неща, които трябва да напиша до утре сутрин. Дори и утре е малко… — Йошино замълча. Ако каже още нещо, ще изглежда, сякаш се опитва да накара Асакава да се чувства задължен. Винаги предпочиташе да изглежда широко скроен в ситуации като тази.
— Моля те, умолявам те. Така де, вдругиден е крайният срок.
Знаеше как стоят нещата в една редакция и се боеше да опише положението по-силно от това. Трябваше мълчаливо да изчака решението на Йошино.
— Но… А, по дяволите. Ще се опитам да свърша работата довечера. Но знай, че нищо не обещавам.
— Благодаря. Задължен съм ти. — Асакава се поклони и тръгна да затваря.
— Хей, чакай малко. Има нещо важно, което още не съм те питал.
— Какво?
— Каква връзка може да има между това, което си видял на касетката, и Садако Ямамура?
Асакава замълча за момент.
— Нямаше да повярваш дори и да ти кажа.