В това време Асакава и Рюджи се намираха в същата „редакция“ — домът на Хаятсу.
— Успокой се! — извика Рюджи на Асакава, който нервно обикаляше стаята. — Паниката няма да ти помогне, знаеш.
По радиото предаваха информация за наближаващия тайфун: максимална скорост на вятъра, атмосферно налягане в центъра на бурята, североизточен вятър, участъци с изключително силни ветрове и дъжд, прииждащи реки… Всичко това се отразяваше зле на Асакава.
В момента тайфун № 21 бушуваше над морето на около 150 километра на юг от нос Омаезаки, движеше се в североизточна посока със скорост около 20 км/ч, поддържаше скорост на вятъра от около 40 м/сек. С тази скорост щеше да удари на юг от Ошима до вечерта. Щяха да възобновят въздушния и морския транспорт най-рано утре, четвъртък. Поне такава бе прогнозата на Хаятсу.
— Четвъртък! — Асакава кипеше от нерви. Крайният срок е утре вечер в десет! Проклет тайфун, побързай и се издухай оттук или се превърни в тропическа депресия, или каквото и да е.
— Кога, по дяволите, ще можем да хванем самолет или кораб от този остров? — Асакава искаше да излее яда си на някого, но дори не знаеше на кого. Въобще не трябваше да идвам тук. Ще съжалявам цял живот. И това не е всичко — дори не знам откъде да започна да съжалявам. Въобще не трябваше да гледам тази касета. Въобще не трябваше да се интересувам от смъртта на Томоко Оиши и Шуичи Иуата. Въобще не трябваше да хващам такси тогава. Мамка му.
— Няма ли начин да се успокоиш? Да се оплакваш на г-н Хаятсу няма да доведе до никъде. — Рюджи хвана Асакава за ръката с неочаквана нежност. — Помисли. Може би заклинанието е нещо, което трябва да се изпълни тук, на острова. Поне е възможно. Защо ония хлапета не са изпълнили заклинанието? Може би, защото не са имали пари да дойдат до Ошима. Това е приемлив вариант. Може би тази буря е за добро, направи опит да повярваш, може би така ще се успокоиш.
— Така е, ако разберем какво е заклинанието! — Асакава избута ръката на Рюджи. Той видя как Хаятсу и жена му си разменят погледи и му се стори, че се смеят. Големи мъже, а говорят за заклинания.
— Какво е толкова смешно? — Започна да се приближава към тях, но Рюджи го дръпна за ръката, по-силно отпреди.
— Престани. Само си хабиш силите.
Като видя раздразнението на Асакава, добродушният Хаятсу се почувства едва ли не виновен, че транспортът е прекъснат заради тайфуна. Съчувстваше на хората, които страдаха така заради бурята. Молеше се за успеха на проекта на Асакава. От Токио трябваше да пристигне факс, но чакането сякаш засилваше гнева на Асакава. Хаятсу се опита да смекчи нещата.
— Как върви разследването ви? — Хаятсу попита любезно, като се стараеше да успокои Асакава.
— Ами…
— Един от приятелите от детинство на Шизуко Ямамура живее наблизо. Ако искате, мога да му се обадя и да чуем какво може да ви каже. Старият Джен няма да е отишъл за риба в ден като този. Сигурен съм, че скучае — ще се радва да дойде.
Хаятсу сметна, че ако даде на Асакава храна за размисъл, ще отвлече вниманието му.
— Приближава седемдесетте, така че не знам доколко ще може да отговори на въпросите ви, но все пак ще е по-добро от това просто да чакаме.
— Добре…
Без дори да изчака отговора, Хаятсу се обърна и извика на жена си в кухнята:
— Обади се у Генджи и му кажи да дойде веднага.
Както каза Хаятсу, на Генджи му беше приятно да говори с тях. С удоволствие разказа за Шизуко Ямамура. Той беше на 68, три години по-стар от Шизуко. Била приятелка от детството, а и първата му любов. Дали защото спомените му се избистряха, колкото повече говореше, или защото имаше публика пред себе си, но думите като че ли се изливаха от устата му. Да разказва за Шизуко, бе като да разказва за собствената си младост.
Асакава и Рюджи научиха доста от несвързаните, отчасти сълзливи истории за Шизуко. Но бяха наясно, че не могат да вярват напълно на стария Ген. Спомените винаги се украсяват, ай всичко това се е случило преди повече от 40 години. Можеше дори да я бърка с друга жена. А може би не — първата любов на един човек е нещо специално, някой, когото не можеш да сбъркаш.
Генджи не беше особено красноречив. Използваше много усукани изрази и Асакава скоро се умори да слуша. Но след това той каза нещо, което накара Асакава и Рюджи да се вслушат внимателно.
— Мисля, че това, което промени Шизуко, беше статуята на Аскета, която измъкнахме от дъното на морето. Беше пълнолуние тази нощ… — Според стареца мистичните способности на Шизуко са свързани по някакъв начин с морето и пълната луна. В нощта, когато се е случило, Генджи бил до нея, гребял лодката. Било през 1946 г., една нощ в края на лятото. Шизуко била на 21, а Генджи — на 24 години.