Било необичайно горещо за това време на сезона, дори спускането на нощта не донесло хлад. Генджи говореше за тези събития, сякаш не са се случили преди 40 години, а едва вчера.
През онази знойна вечер Генджи седял на верандата си и мързеливо си веел на лицето, гледайки замечтано в морето, отразяващо луната и звездите. Тишината била прекъсната от бягащата нагоре по хълма Шизу. Тя застанала пред него, започнала да го дърпа за ръкава и извикала:
— Ген, лодката ти! Ще ходим на риба.
Попитал я защо, но единственото нещо, което казала, било:
— Няма да има такава светла нощ повече.
Генджи седял като зашеметен, гледайки най-красивото момиче в града.
— Престани да ме гледаш като глупак и побързай! — Дърпала го за ревера, докато не се изправил на крака. Генджи бил свикнал да го командва и да му казва какво да прави, но все пак я попитал:
— Че какво ще ходим да ловим?
Втренчена в океана, тя кратко му отговорила:
— Статуята на Аскета.
— На Аскета?
Със съжаление в гласа Шизуко обяснила, че по-рано през деня няколко окупационни войници хвърлили статуята на Аскета в морето.
По средата на източния бряг на острова има ивица, наречена Брегът на Аскета, с малка пещера, наречена Пещерата на Аскета. Вътре се намирала каменна статуя на Ен но Озуну, прочулият се будистки аскет, който бил изпратен в изгнание тук през 699 година. Озуну бил велик мъдрец, а дългите години на дисциплина допринесли за появата на окултни и мистични умения. Говорило се, че може да призовава богове и демони по собствено желание. Но силата му да предсказва бъдещето му спечелила големи врагове в света на книгите и оръжията, бил обявен за престъпник и враг на обществото и заточен на остров Изу Ошима. Това било преди почти 1300 години. Озуну се затворил в една малка пещера на острова и се отдал на още по-жестока дисциплина. Също така научил местното население на земеделие и риболов, спечелил голямо уважение заради целомъдрието си. Накрая бил помилван и му било разрешено да се върне на главния остров, където основал монашеското движение Шугендо. Твърди се, че прекарал три години на острова, имало изобилие от истории, които разказвали за престоя му там, включително легендата, че веднъж обул стоманени сандали и излетял към вулкана Фуджи. След заминаването му местните хора запазили огромната си привързаност към Ен но Озуну, а пещерата на Аскета се смятала за най-свещеното място на острова. Всяка година на 15 юни се организирал фестивал, наречен Фестивал на Аскета.
Веднага след края на Втората световна война, в резултат от отношението си към шинтоизма и будизма, американците извлекли статуята на Ен но Озуну от светилището в пещерата и я хвърлили в морето. Шизуко, която дълбоко вярвала в Озуну, явно била свидетел на това. Тя се била скрила зад скалите на нос Уърм и гледала внимателно как американският кораб извлякъл статуята. Запомнила точното място.
Генджи не можел да повярва на ушите си, че ще ходят за статуята на Аскета. Той бил добър рибар, със силни ръце, но никога преди това не бил ходил да лови каменна статуя. Но не можел да разочарова Шизуко заради чувствата му към нея. Влязъл в морето с лодката си. Мислел, че това е идеалната вечер да й признае любовта си. Наистина навътре в морето под такава красива луна, само двамата — всичко говорело, че нощта да бъде прекрасна.
Запалили огньове на брега на Аскета и на нос Уърм да им служат за ориентир. Гребали все по-навътре и по-навътре. И двамата познавали океана — релефа на дъното, дълбочината и пасажите риба, които плували тук. Но сега било нощ, независимо колко силно светела луната, тя не можела да освети под повърхността на водата. Генджи нямал представа как Шизуко възнамерявала да открие статуята.
Попитал я, докато гребял навътре, но тя не отговорила. Просто следяла местонахождението им спрямо огньовете на брега. Човек можел да добие добра представа къде се намира по светлините на огньовете и отблясъците им по повърхността на водата и лесно да прецени какво е разстоянието между тях и брега. След като гребали няколкостотин метра, Шизуко извикала:
— Спри тук!
Отишла до кърмата на лодката, наклонила се над повърхността на водата и се вгледала в тъмното море.
— Обърни се — наредила на Генджи.
Той се досетил какво щяла да направи и сърцето му подскочило. Шизуко се изправила и свалила кимоното си. Генджи се затруднявал да диша, въображението му било възбудено от звука на робата, спускаща се по тялото й. Зад себе си чул как тя скочила в морето. Когато водата го опръскала, той се обърнал и погледнал. Шизуко порела водата, дългата й черна коса била вързана с парче плат, в зъбите си стискала единия край на въже. Силно изтласкала горната част на тялото си от водата, поела дълбоко въздух и се гмурнала до дъното на морето.