Колко пъти излязла на повърхността, за да си поеме въздух? Последния път тя вече не държала въжето със зъбите си. Вързах го здраво за Аскета. Давай, издърпай го, казала тя с треперещ глас.
Ген се навел до края на лодката и почнал да дърпа. За секунди Шизуко се качила на борда, наметнала кимоното си, отишла зад Генджи и започнала да дърпа. Поставили статуята в центъра на лодката и се отправили към брега. През целия път обратно никой не продумал и дума. Имало нещо във въздуха, което спирало всички въпроси. Сторило му се странно, че успяла да намери статуята на дъното в този мрак. Чак след три дни успял да я попита. Казала му, че очите на Аскета я повикали от дъното. Зелените очи на статуята, на господаря на демони и богове, блестели от дъното на тъмното море… Така му отговорила.
След това Шизуко започнала да се чувства зле. Преди това никога не бе имала главоболие, но сега често в главата й се появявала пареща болка, придружена от видения, неща, които никога преди това не била виждала. И ставало така, че нещата, които й се привиждали, се случвали по-късно в действителност. Генджи я разпитвал за подробности. Всеки път виденията за бъдещи събития, които нахлували в мозъка й, били придружавани с особен вкус на лимон. По-голямата сестра на Генджи се омъжила и се преместила в Одавара, на главния остров; преди тя да умре, Шизуко вече знаела какво ще се случи. Но не изглеждало така, сякаш тя съзнателно можела да предскаже бъдещето. Тези сцени просто преминавали през мислите й без предварително предупреждение. Затова Шизуко никога не позволявала на хората да я питат за бъдещето им.
Следващата година заминала за Токио въпреки усилията на Генджи да я спре. Запознала се с Хеихачиро Икума и заченала от него. Тогава, в края на годината, тя се завърнала у дома и родила момиченце. Садако.
Не знаеха кога ще свърши разказът на Генджи. Десет години по-късно Шизуко се хвърлила във вулкана Михара. Ако се съди по начина, по който Генджи обясняваше случилото се, той обвиняваше за това любовника й Икума. Това може би беше нормално, тъй като той е бил негов съперник за любовта на тази жена, но очевидната му не обективност правеше тезата му трудна за вярване. От него успяха да научат, че майката на Садако имала способност да предсказва бъдещето и че тези способности може би й били дадени от каменната статуя на Ен но Озуну.
В този момент факс машината започна да бучи. Тя изпринтира увеличена снимка на Садако Ямамура, тази, която Йошино беше взел от театрална трупа „Извисяване“.
Асакава беше потресен. За първи виждаше как изглежда тази жена. Само за един кратък миг като че ли усети чувствата й, виждайки света през нейните очи. Беше нещо като първия поглед върху лицето на любимата в слабата утринна светлина, когато след дълга нощ на вплетени крака и ръце и споделени оргазми в тъмното виждаш как тя изглежда наистина.
Странно, но не можеше да я възприеме като страховита. И това беше естествено: въпреки че снимката от факса беше малко размазана в краищата, все пак успяваше да предаде красивите й черти.
— Хубава жена е, нали? — каза Рюджи.
Асакава изведнъж си спомни за Май Такано. Ако ги сравниш, Садако определено щеше да е по-красивата. И все пак усещането за женственост беше далеч по-силно у Май. Ами „зловещото“, с което описваха Садако. Не можеше да си проличи в една снимка. Садако притежаваше сили, които обикновените хора нямат; сигурно те са повлияли така на хората, които са я срещали.
Втората страница от факса съдържаше информация за Шизуко Ямамура. Продължаваше точно оттам, докъдето беше стигнал Генджи.
През 1947 г., напускайки родния си град Сашикиджи, за да отиде в столицата, силни главоболия повалят Шизуко и тя попада в болница. Покрай един от докторите там се запознава с Хеихачиро Икума, доцент във факултета по психология на университета „Тайдо“. Икума се опитвал да обясни научно хипнозата и подобни феномени. Шизуко и нейните изумителни способности да предсказва бъдещето можели да се окажат преломен момент в неговите изследвания. Икума се задълбочил в изучаването на паранормални явления, а Шизуко била обектът на неговите изследвания. Скоро отношенията им преминали отвъд тези между лекар и пациент. Въпреки че имал семейство, Икума се влюбил в Шизуко. Към края на годината тя вече била бременна от него. За да избяга от любопитните погледи на околните, се върнала у дома и там родила Садако. След това Шизуко веднага се завърнала в Токио, оставяйки бебето на остров Сашикиджи. След три години го взела при себе си. Оттогава до момента на нейната смърт тя не се разделяла със Садако.