В края на 50-те тандемът Хеихачиро Икума и Шизуко Ямамура станал медийна сензация. Те дали поглед отвътре на научните изследвания на свръхестествените сили. Първоначално публиката безпрекословно вярвала в силите на Шизуко. Медиите я представяли в добра светлина. Но имало и твърдения, че всичко може да е лъжа и когато авторитетна асоциация от учени поставили теорията им „под въпрос“, подкрепата на обществеността към двамата започнала да намалява.
Паранормалните способности на Шизуко били отнесени към гадателството и способността да се правят медиумни снимки. Тя не владеела телекинезата — възможността да се местят предмети, без да бъдат докосвани. Според едно списание тя можела мислено да отпечата образ върху парче филмова лента, запечатано в плик; можела също така сто пъти от сто да познае съдържанието на подобна лента. Но в друго списание пишело, че тя не е нищо повече от една измамница, с обяснението, че същите неща могат лесно да бъдат направени и от обикновен фокусник. Така отрицателното отношение на хората към Икума и Шизуко нараствало.
По това време Шизуко била сполетяна от нещастие. През 1954 г. тя родила второто си дете, но то се разболяло и умряло само на четири месеца. Било момче. Садако, която била на седем по това време, изглежда, много се била привързала към новороденото си братче.
Следващата година, 1955, Икума хвърлил предизвикателство към медиите, като обявил публична демонстрация на уменията на Шизуко. Първоначално Шизуко не искала да участва. Казала, че й било трудно да се съсредоточи пред толкова много хора; било я страх от провал. Икума бил непреклонен. Не можел да понесе лепнатия му от медиите етикет на шарлатанин и какъв по-добър начин да им го върне, като им даде реални доказателства за нейните способности.
В деня на демонстрацията Шизуко неохотно се изкачила на подиума в залата на лабораторията под вторачените погледи на стотина учени и представители на пресата. Като начало тя била психически изтощена, така че това едва ли са били най-добрите условия за работа. Експериментът трябвало да бъде елементарен. Трябвало само да познае цифрите върху два зара, затворени в метален контейнер. Ако можела нормално да упражни силите си, всичко щяло да премине перфектно. Но тя знаела, че всеки един от заобикалящите я хора искал провала й. Треперела, паднала на колене и извикала от мъка: „Стига толкова!“ Шизуко обяснила това така: всеки има определена степен на психическа енергия. Нейната просто била по-голяма, отколкото на другите. Но заобиколена от стотици хора, които до един искали тя да се провали, енергията й била нарушена — не можела да я задвижи. Икума дори стигнал по-далеч с думите си: „Не само стотина човека. Сега цялото население на Япония се опитва да потъпче плодовете на моето изследване. Когато общественото мнение, подклаждано от медиите, започне да се променя, медиите казват само това, което хората очакват. Срам за вас!“ Така голямата публична демонстрация завършила с порицаване на пресата от страна на Икума.
Разбира се, медиите представили изобличителната реч на Икума като опит да прехвърли вината за провалената демонстрация върху тях и заглавията на следващия ден били: ВСЕ ПАК ВСИЧКО Е ЛЪЖА… ИСТИНАТА ИЗЛИЗА НАЯВЕ… ПРОФЕСОР ОТ УНИВЕРСИТЕТА ТАЙДО Е МОШЕНИК… ПЕТГОДИШНИТЕ СПОРОВЕ — РЕШЕНИ… ПОБЕДА ЗА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА. Нямало нито една статия в тяхна защита.
Към края на годината Икума се развежда с жена си и напуска университета. Шизуко ставала все по-параноична. Икума решил самият той да се сдобие със свръхестествени сили и се оттеглил дълбоко навътре в горите, стоял под водопади, но се сдобил с белодробна туберкулоза. Наложило се да бъде приет в един санаториум в Хаконе. Междувременно психическото състояние на Шизуко ставало все по-нестабилно. Осемгодишната Садако убедила майка си да се върнат в родния град, за да избягат от очите на пресата и подигравките на хората, но Шизуко се изплъзнала от вниманието на Садако и скочила във вулкана. И така се сринал животът на трима души.
Асакава и Рюджи приключиха с четенето на двете страници от факса едновременно.
— Това е ужасно — измърмори Рюджи. — Представяш ли си как се е чувствала Садако, когато майка й се е хвърлила във вулкана?
— Мразила е медиите?
— Не само медиите. Ненавиждала е обществото като цяло, задето са разбили семейството й. Първоначално са били техни любимци, а после са ги изпепелили с думи. Садако е била с майка си и баща си между третата и осмата си година, нали? Добила е представа от първа ръка за капризите на общественото мнение.