— Но това не ти дава право да атакуваш всички наред. Асакава изказа упрека, съзнавайки, че и той е част от медиите. В сърцето си той се оправдаваше — умоляваше. Ей, аз съм също толкова критичен към тенденциозността на медиите, колкото и ти.
— Какво си говориш под носа?
— А?
Асакава осъзна, че е изговорил недоволството си на глас, като будистка песен.
— Е, започнахме да си обясняваме образите на касетката. Вулканът Михара се появява, защото там се е самоубила майка й и защото Садако е предсказала изригването на вулкана. Трябва да й е направило силно впечатление, подсъзнателно. Следващата сцена, на екрана изплува йероглифът „планина“, яма. Това сигурно е първата медиумна картина, която тя е успяла да възпроизведе като много малка.
— Много малка?
Асакава не разбираше защо трябва да е станало, когато е била много малка.
— Да. Сигурно като е била на четири или пет години. Следващото, сцената със заровете. Садако е присъствала на публичната демонстрация на майка си; тези сцени подсказват, че тя тревожно е наблюдавала как майка й се опитва да отгатне цифрите на заровете.
— Чакай малко. Садако ясно е виждала цифрите.
И двамата, Асакава и Рюджи, бяха гледали кадрите със собствените си очи, така да се каже. Нямаше грешка.
— И?
— Шизуко не е можела да ги види.
— Толкова е странно, че майката не е можела да направи това, което дъщерята е могла. Гледай сега, Садако е била само на седем години, но нейните способности вече са надминавали тези на майка й. Толкова много, че несъзнателното желание на стотици хора не я е притеснило. Помисли малко: това е момиче, което е можело да прожектира картини в катодно лъчева тръба. Телевизията излъчва картина по съвсем различен начин в сравнение с този на фотографията — не е само експонирането на филм на светлина. Картината на телевизора се състои от 525 линии, нали? Садако е можела да ги манипулира. Това е способност от съвсем различна величина.
Асакава все още не беше убеден.
— Ако е имала такава сила, какво ще кажеш за медиумната снимка, която е изпратила на проф. Миура? Можела е да възпроизведе нещо много по-впечатляващо.
— Ти си по-тъп, отколкото изглеждаш. Майка й си е навлякла само нещастия от това, че хората са знаели за нейните способности. И едва ли е искала дъщерята да направи същата грешка. Предполагам, че е казвала на Садако да крие способностите си и да води нормален живот. Садако вероятно е внимавала да не покаже истинските си способности и е създала само една обикновена медиумна снимка.
Садако е останала сама в онази репетиционна, след като всички са си тръгнали, за да изпробва силите си върху телевизора, който по онова време още е рядкост. Внимавала е никой да не разбере за възможностите й.
— Коя е старицата, която се появява в следващата сцена? — попита Асакава.
— Не знам. Предполагам, че й се е явила насън и й е шепнела предсказания. Говореше на архаичен диалект. Сигурен съм, че си забелязал — сега всички тук говорят литературен японски. Жената беше доста стара. Може би е живяла през XII век или е имала някаква връзка с Ен он Озуну. … Следващата година ще родиш бебе.
— Чудя се дали предсказанието се е сбъднало.
— А, това ли? Е, веднага след това е сцената с малкото момченце. Първоначално си мислех, че Садако е родила, но според този факс не е така.
— Малкият й брат, който е умрял на четири месеца…
— Да. Мисля, че е точно това.
— Ами предсказанието? Старицата определено говори на Садако — казва ти. Садако родила ли е?
— Не знам. Ако вярваме на старата жена, предполагам, че е родила.
— Чие е било детето?
— Откъде да знам. Разбери, не знам всичко. Просто излагам идеи.
Ако Садако Ямамура е родила, чие е било детето. И какво прави то в момента.
Рюджи рязко се надигна и си удари колената в масата.
— Май огладнях. Виж — вече е далеч след обедно време. Слушай, Асакава, ще отида да си взема нещо за ядене.
Рюджи се запъти към вратата, разтърквайки коленете си. Асакава нямаше апетит, но нещо продължаваше да го тревожи и реши да придружи приятеля си. Сети се за загадката, която Рюджи му бе поръчал да провери, но не знаеше как да подходи към нея и затова досега нищо не бе предприел. Въпросът за самоличността на човека от последната сцена на касетката. Може би е бащата на Садако, Хеихачиро Икума, но прекалено голямата враждебност, с която тя гледаше на него, ги караше да се съмняват в това. Беше красив мъж, особено очите му. Чудеше се защо го е мразила толкова. Както и да е, едва ли Садако щеше да погледне така на близък човек. Нямаше нищо в изпратеното от Йошино, което да казва, че тя се е настроила срещу баща си. Дори напротив, беше останал с впечатлението, че е била много близка с родителите си. Асакава подозираше, че е невъзможно да открият кой е този човек. Изминалите близо трийсет години със сигурност са променили външността му. Въпреки малката вероятност можеше да помоли Йошино да изрови снимка на Икума. Чудеше се какво ще каже Рюджи за това. Искаше да го попита и последва Рюджи навън.