Асакава яростно се бе молил на Йошино да открие поне един жив свидетел и той, стискайки зъби да не се развика, беше открил д-р Нагао. Изпрати не само името и адреса, но и интересна справка за кариерата му. Явно му беше попаднала подръка, докато е търсил информация, и я беше прикачил без определена цел. Нагао бил в санаториума от 1962 до 1967 година, но не е работил през цялото време. За две седмици — кратко време, но все пак — от доктор се превърнал в пациент и бил настанен в изолационна камера. През лятото на 1966, докато бил на посещение в подобен изолатор, прихванал едра шарка. За щастие бил имунизиран няколко години преди това и не се стигнало до нещо сериозно, болестта преминала без видими белези, без постоянна треска, налице били само дребни симптоми. Все пак той бил изолиран, за да не зарази някой друг. Интересното беше, че с това си заслужил място в историята. Оказал се последният заболял от едра шарка в Япония. Не беше нещо, което да му осигури място в Книгата на рекордите на Гинес, но явно Йошино беше сметнал факта за интересен. За хора от поколението на Рюджи и Асакава понятие като „едра шарка“ дори не съществуваше.
— Рюджи, имал ли си някога едра шарка?
— Идиот. Разбира се, че не. Тя е изчезнала.
— Изчезнала?
— Да. Била е унищожена от изобретателността на човека. Едрата шарка вече не съществува на тази планета.
Световната здравна организация си поставила за цел да изкорени тази шарка чрез ваксина и като резултат от това е трябвало да изчезне от лицето на Земята през 1975 година. Данните сочат, че последният боледувал от едра шарка, сомалийски младеж, е бил приет с тази диагноза на 26 октомври 1977 година.
— Може ли един вирус да изчезне? Възможно ли е? Асакава не разбираше много от вируси, но не можеше да се отърси от представата, че колкото и да се опитваш да унищожиш един вирус, той мутира и намира начин да оцелее.
— Разбираш ли, вирусите витаят на границата между живи и неживи организми. Някои хора смятат, че това всъщност са човешки гени, но никои не знае откъде и как са се появили. Сигурното е, че са тясно свързани с развитието и еволюцията на човечеството.
Рюджи беше сплел ръце зад главата си и сега ги протягаше. Очите му блестяха.
— Не ти ли се струва интересно, Асакава? Идеята за гени, които могат да се отделят от клетките ни и да се превърнат в самостоятелни живи организми. Може би всички антиподи първоначално са били идентични едни на други. Дори Светлината и Тъмнината — преди Големия взрив, са живели заедно в мир, без да си пречат. Богът и Дяволът също. Дяволът всъщност е бог, изгонен от Рая — по същество са едно и също нещо. Мъж и жена? Преди всички живи същества са били хермафродити като червеите и плужеците, с мъжки и женски полови органи. Не мислиш ли, че това е абсолютният символ на сила и красота? — Рюджи се засмя. — Това определено щеше да спести много време и проблеми, свързани със секса.
Асакава се опули срещу Рюджи, докато се опитваше да разбере какво толкова му беше смешно. Нямаше начин организъм с двата вида полови органи да означава съвършена красота.
— Има ли други изчезнали вируси?
— Брей, ако толкова те интересува, предлагам ти веднага, щом се върнеш в Токио, да потърсиш информация.
— Ако се върна.
— Хе-хе. Не се безпокой. Ще се върнеш.
Високоскоростният кораб, пътуващ по линията от Ошима до Ито на полуострова Изу беше вече преполовил пътя. Можеха да се върнат в Токио още по-бързо със самолет, но искаха да посетят д-р Нагао в Атами, затова бяха избрали морския маршрут.
Право пред тях се виждаше виенското колело в Коракуен. Пристигаха точно навреме, 10,50. Асакава слезе по мостчето от кораба и изтича до паркинга, където беше оставил колата под наем.
— Няма ли да се успокоиш?
Рюджи го следваше с бавна крачка. Клиниката на Нагао се намираше близо до спирка Киномия по линията Ито — не много далеч оттук. Асакава чакаше нетърпеливо, докато Рюджи се качи в колата. След това навлезе в лабиринта от стръмни еднопосочни улици.
Веднага щом се настани на мястото си, Рюджи каза напълно сериозно:
— Хей, мислех си — може би зад всичко това стои дяволът?
Асакава внимателно следеше табелките на улиците и не му отговори.
— Дяволът винаги се появява под различна форма. Нали знаеш за чумата, която опустошавала навред из Европа през втората половина на XIII век? Половината от цялото население на континента измряло. Можеш ли да повярваш. Половината, това е все едно населението на Япония да се смали до 60 милиона. Разбира се, художниците по това време изобразявали чумата като дявола. И в днешно време е така — не говорим ли за СПИН като за новия дявол? Но чуй, дяволите никога не докарват хората до изчезване. Защо? Защото ако хората престанат да съществуват, същото ще стане и с дяволите. И с вирусите е така. Ако приемната клетка спре да функционира, същото сполита и бацила. Но човечеството е довело вируса на едрата шарка до изчезване. Наистина ли? Наистина ли можем да направим това?