Както седях до нея и си говорехме за живота и семейството й, осъзнах, че главоболието, непоносимо допреди малко, беше изчезнало. Вместо него усетих треска, придружена от странна възбуда. Сякаш живец изпълни цялото ми тяло, като че ли температурата на кръвта ми се беше покачила. Втренчих се в лицето й. Дадох си сметка за онова, което винаги съм чувствал — изумление как може да съществува на Земята толкова красива жена. Не знам какво точно определя красотата, но знам, че д-р Танака, който е двайсет години по-стар от мен, казваше същото. Че никога не е виждал по-красива жена от Садако Ямамура. Дишането ми беше затруднено от треската, но все пак някак си можех да го контролирам, сложих нежно ръка на рамото й и казах: „Хайде да отидем на по-хладно място да поговорим, някъде на сянка.“ Тя не се усъмни в нищо. Кимна и тръгна да става. Когато се наведе напред, видях под бялата блуза съвършените й малки гърди. Бяха толкова бели, че мислите ми се оцветиха в млечнобяло и сякаш изгубих разума си от преживяването.
Тя не забеляза възбудата ми, просто изтупа прахта от дългата си пола. Движенията й изглеждаха така невинни и нежни.
Навлизахме все по-навътре в гъстата гора, обкръжени от жуженето на жътварите. Не бях избрал точно мястото, но краката ми продължаваха да вървят в определена посока. Пот потече по гърба ми. Свалих ризата си, останах само по потник. Вървяхме по пътека, направена от животните в гората, и стигнахме до една разнебитена къща в края на долината. Сигурно бяха минали десетки години, откакто някой беше живял там. Стените гниеха, покривът изглеждаше сякаш всеки момент ще се срути. От другата страна имаше кладенец и когато го видя, тя се затича, казвайки:
— О, толкова съм жадна.
Наклони се, за да погледне вътре. Дори отвън си личеше, че не беше използван от много време. И аз изтичах до кладенеца. Но не, за да погледна. Това, което исках да видя, бяха гърдите на Садако, докато се навеждаше. Сложих и двете си ръце на ръба и погледнах отблизо. Можех да усетя хладния, влажен въздух, надигащ се от тъмните дълбини на земята да гали лицето ми, но не можех да спра горещия импулс, който чувствах. Не знам откъде се бе появил. Сега си мисля, че треската от едрата шарка бе повлияла на самоконтрола ми. Кълна се, никога не бях се чувствал толкова сексуално изкушен.
Усетих се как протягам ръка, за да докосна нежните подутини. Тя вдигна глава шокирана. Нещо в мен прищрака. Спомените ми от това, което се случи после, са неясни. Мога само да си спомня отделни сцени. Осъзнах се как притискам Садако към земята. Вдигнах блузката й над гърдите й и след това… Паметта ми прескача до момента, когато тя яростно се съпротивлява, ухапа ме по рамото; страшната болка ме върна в съзнание. Видях кръвта да тече от рамото ми и да капе върху лицето й. Кръв се стичаше в очите й и тя въртеше глава в погнуса. Нагодих тялото си към това ритмично движение. Как е изглеждало лицето ми тогава? Лице на звяр, сигурен съм. Това си мислех, когато свърших.
Когато всичко свърши, тя ме закова с неумолимия си поглед. Все още на земята, тя вдигна колене и с лакти се отдръпна назад. Отново се загледах в тялото й. Мислех си, че очите ме лъжат. Измачканата сива рокля се беше набрала около кръста й, не правеше никакви движения да прикрие гърдите си, докато се отдръпваше. Лъч светлина падна там, където се събираха бедрата й, осветявайки малка, черна издутина. Вдигнах очи към гърдите й — прекрасно оформени. После отново погледнах надолу. Под венериния хълм, покрит с косми, имаше два напълно развити тестиса.
Ако не бях лекар, сигурно щях да съм шокиран. Но знаех за такива случаи от снимки в учебници по медицина. Синдром на тестикуларна феминизация. Изключително рядък синдром. Тестикуларната феминизация е вид мъжки псевдо хермафродитизъм. Външно човек изглежда напълно като жена, с гърди и вагина, но обикновено без матка. Хромозомно човекът е XY, и въпреки това — мъж. И поради някаква причина хората в това състояние са красиви.