— Изяж си всичко. Ще ни трябват сили — каза Рюджи. За себе си бе взел две порции. Асакава пък нямаше апетит; от време на време оставяше пръчиците си и гледаше навътре в къщата.
Неочаквано проговори като че ли чак сега нещо го бе осенило.
— Може би трябва да си изясним какво точно правим тук?
— Ще търсим Садако, разбира се.
— И като я намерим, какво ще правим?
— Ще я занесем обратно в Сашикиджи и ще я погребем.
— Значи това е заклинанието. Казваш, че това иска.
Рюджи известно време шумно дъвчеше ориза си, втренчил поглед в пространството. Асакава можеше да познае по израза на лицето му, че и той не е сигурен. Асакава се изплаши. Това бе последният му шанс и искаше някакво уверение, че това, което правеха, е правилното. Нямаше връщане назад.
— Няма какво друго да направим — каза Рюджи и изхвърли празната кутия от обяда.
— Ами ако иска да премахнем гнева й към човека, който я е убил?
— Искаш да кажеш Джотаро Нагао? Мислиш, че ако го уличим, Садако ще почива в мир?
Асакава се вгледа дълбоко в очите на Рюджи, опитвайки се да разбере истинските му намерения. Ако изровят и погребат останките на Садако, но въпреки това Асакава умре, може би тогава Рюджи смяташе да убие д-р Нагао. Може би използва Асакава за опитно зайче, за да спаси собствената си кожа…
— Хайде, бе. Не бъди глупав — каза Рюджи и се засмя. — Първо, ако Нагао си беше навлякъл омразата на Садако, вече щеше да мъртъв.
Наистина. Тя определено е притежавала такава сила.
— Тогава защо се е оставила да я убие?
— Не мога да кажа. Но виж: преживяла е смъртта на толкова близки хора. Чувствала се е безсилна. Дори и изчезването й от театралната компания също е провал на плановете й, нали? После посещава баща си в санаториума и разбира, че и той ще умре.
— Човек, който се е отказал от света, не изпитва омраза към човека, който го избавя от него, това ли искаш да кажеш?
— Не точно. По-скоро мисля, че самата Садако е причинила тези импулси у Нагао. С други думи, може би се е самоубила, но е използвала ръцете му, за да го направи.
Майка й се бе хвърлила във вулкан, баща й умира от туберкулоза, мечтите й да стане актриса са били разбити и е имала недъг по рождение. Много причини, заради които да стигне до самоубийство. Някои събития просто нямаха обяснение, ако човек не допусне възможността тя наистина да се е самоубила. В сведенията на Йошино се споменаваше за Шигемори, създателя на театрална трупа „Извисяване“. Напил се и отскочил до Садако, умрял на следващия ден от сърдечна парализа. Беше почти сигурно, че тя го е убила, използвайки силата си. Била е способна на това. Можела е преспокойно да убие един или двама души, без да остави следи. Защо тогава Нагао беше още жив? Нямаше никакъв смисъл, освен да се заключи, че е управлявала волята му, за да се самоубие.
— Е, добре, да кажем, че е самоубийство. Но защо е трябвало да бъде изнасилена, преди да умре? И не ми казвай, че защото не е искала да умре девствена.
Асакава беше уцелил десятката и Рюджи нямаше отговор. И той мислеше точно това.
— Наистина ли това е толкова глупаво?
— А?
— Толкова ли е глупаво да не искаш да умреш девствен? — Рюджи беше изключително откровен. — Ако бях аз… ако имаше някакъв шанс да съм аз, щях да се чувствам точно така. Нямаше да искам да умра девствен.
Това не приличаше на Рюджи, помисли си Асакава. Не можеше да го обясни логично, но нито изражението на лицето му, нито думите му приличаха.
— Ти сериозно ли? Мъжете и жените са различни, особено в случая на Садако Ямамура.
— Хе-хе. Просто се шегувам. Садако не е искала да бъде изнасилена. Разбира се, че не е искала. Така де, кой иска да му се случи подобно нещо. Плюс това захапала е рамото на Нагао чак до кокал. Чак след като се е случило, мисълта за умиране й е дошла наум и дори без да го е обмислила, е подкарала Нагао в тази посока. Мисля, че това се е случило.
— Но тогава няма ли да очакваш все още да изпитва омраза към него? — Асакава все още не беше убеден.
— Но не забравяш ли нещо? Трябва да мислим, че нейната омраза е насочена към обществото като цяло, не само към един. Сравнена с това, ненавистта към Нагао е също толкова незначителна, както пръдня по време на виелица.
Ако омразата към обществото беше онова, запечатано на касетката, какво трябваше да е заклинанието? Какво можеше да бъде? Фразата поголовна атака влетя в съзнанието на Асакава, преди плътният глас на Рюджи да прекъсне мислите му.