В покрайнините на града, където беше израснал, имаше общинско игрище. В края му стърчеше скала, а в основите й имаше блато, обитавано от скатове. Като ученик Асакава често ходеше с приятелите си да ловят скатове. Онзи ден слънцето осветяваше червената земя около скалата и го привличаше. Беше му писнало да седи и да държи въдицата цял ден, така че отиде там, където слънцето се отразяваше от скалата, и почна да копае дупка. Почвата беше мека и глинеста, тя се свличаше в краката му, щом забиеше старото парче дъска, която бе открил наблизо. Не след дълго приятелите му се присъединиха. Бяха трима или четирима. Идеалният брой да изкопаете пещера. Ако бяха повече, щяха да си блъскат главите, а пък ако бяха по-малко, изравянето на дупката щеше да се окаже непосилна задача.
За час бяха направили дупка, колкото да се побере един човек. Продължаваха да копаят. Обикновено се прибираха вкъщи веднага след училище и скоро един от приятелите му каза, че трябва да си ходи. Само Асакава, комуто принадлежеше идеята да копаят, замълча. До залез слънце ямата беше станала достатъчно голяма да побере момчетата, които бяха останали. Асакава сви колената си; той и останалите се смееха един на друг. Целите омазани в глина, те се чувстваха като първобитните хора от Миккаби, за които бяха научили днес по социология.
Както и да е, след известно време над дупката изникна женско лице. Залязващото слънце беше зад гърба й, така че лицето й беше в сянка и момчетата не можеха да разпознаят изражението й, но по гласа й личеше, че е петдесетина годишна домакиня от квартала.
— Момчета, какво правите тук? Ще е отвратително, ако ви затрупа вътре — каза жената, гледайки навътре в пещерата.
Асакава и другите две момчета се спогледаха. Бяха още малки, но усетиха, че забележката й звучи странно. Не каза: „Престанете, това е опасно!“, а „Престанете, защото ако ви затрупа и умрете вътре, ще е отвратително за хората от квартала.“ Предупреждаваше ги за собственото си добро. Момчетата пак започнаха да се смеят. Лицето на жената препречваше входа като в театър на сенки.
Лицето на Рюджи изникна на мястото на това на жената.
— Сега си доста по-отпуснат. Представяш ли си да спиш на място като това. Ей, глупак такъв, на какво се смееш?
Рюджи го събуди. Слънцето се спускаше към запад и тъмнината бързо настъпваше. Лицето и фигурата на Рюджи пред отслабващата светлина изглеждаха още по-тъмни от преди.
— Ела за малко.
Рюджи помогна на Асакава да се изправи и след малко пропълзя под балкона на Б-4. Асакава го последва. Там една от дъските между поддържащите колони беше издърпана назад. Рюджи я хвана и я издърпа с всичка сила. Със силно щрак дъската се счупи наполовина по диагонал. Обзавеждането в къщата беше ново, но пък тези дъски човек можеше да счупи с ръце. Строителите бяха икономисали колкото се може повече от материалите, които не можеш да видиш. Рюджи вкара фенера вътре и освети наоколо под бунгалото. Кимна, като че ли да каже: ела да видиш. Асакава погледна през дупката в стената. Лъчът осветяваше една издатина в западния край. Забеляза, че страните имат неравна повърхност, наподобяваща купчина камъни. Отгоре имаше бетонен капак; стръкчета трева излизаха от цепнатините в бетона и между камъните. Асакава се сети какво се намира над главите им. Холът на хижата. И точно над обръча на кладенеца се намираха телевизорът и видеото. Преди седмица, когато той гледаше касетката, Садако Ямамура е била толкова близо, криела се е, наблюдавала е какво се случва над нея.
Рюджи счупи още дъски, докато не се получи процеп, достатъчно голям да мине един човек. И двамата запълзяха през отвора до капака на кладенеца. Хижата беше построена под наклон, те влязоха от долната част и колкото по-навътре отиваха, толкова повече се снижаваше таванът, създавайки чувството, че нещо ги притиска надолу. Въпреки че в това тъмно място имаше достатъчно въздух, на Асакава му беше трудно да си поеме дъх. Почвата тук беше по-мека, отколкото навън. Той знаеше отлично какво трябва да направят. Знаеше, но все още не усещаше страх. От ниския таван придобиваше клаустрофобия, но може би ще се наложи да слезе долу в кладенеца, място, управлявано от още по-голям мрак… Не може би. За да извадят Садако, те със сигурност трябва да се спуснат в кладенеца.
— Помогни ми — каза Рюджи.