Не може да бъде — исках да видя края на човечеството и ето, че съм тук, на предната линия…
Допълзя до телефона и започна да избира домашния номер на Асакава, но после си спомни: той е на Ошима.
Копелето сигурно ще се изненада, като чуе за смъртта ми. Нетърпимият натиск в гърдите накара ребрата му да изпукат.
Набра номера на Май Такано. Рюджи не беше сигурен дали страстта за живот или желанието да чуе за последен път гласа й го накара да позвъни на Май — вече не можеше да направи разлика. Но един глас му проговори.
Не го прави. Няма да е редно да забъркваш в това и нея.
Но все още имаше капчица надежда — можеше да успее навреме.
Часовникът на бюрото привлече погледа му. 21,48. Сложи слушалката до ухото си и зачака Май да вдигне. Главата му изведнъж страшно го засърбя. Яростно я зачеса и усети как отскубна няколко кичура коса. На втория сигнал Рюджи повдигна лицето си. На гардероба пред него имаше хоризонтално огледало и можеше да види отражението си. Забравил, че притиска телефона между ухото и рамото си, се приближи към огледалото. Слушалката падна, но той не обърна внимание; просто гледаше втренчено отражението на собственото си лице. То беше нечие друго. Бузите му бяха жълтеникави, сухи и напукани, кичури коса падаха, под тях се разкриваха кафяви корички. Халюцинация, трябва да е халюцинация, си каза. Дори и да беше вярно, не можеше да контролира емоциите си. Женски глас се чу от слушалата, лежаща на пода:
— Ало? Ало?
Рюджи не издържа. Изкрещя. Виковете му заглушиха думите на Май и не можеше да чуе гласа на любимата си. Лицето в огледалото не беше на друг, а неговото — сто години напред в бъдещето. Дори Рюджи не предполагаше, че ще е толкова страшно да срещне себе си, трансформиран в някой друг.
Май Такано вдигна слушалката на четвъртото позвъняване и каза „ало“. Единственият отговор беше страшен вик. Силна тръпка мина по линията. Самият страх премина по линията от апартамента на Рюджи. Изненадана, тя отдръпна слушалката от ухото си. Стенанията продължаваха. Първият писък беше изпълнен с ужас, а последващите — от неверие. И преди й се бяха звънели хулигани, но веднага разбра, че този път е нещо различно, и отново приближи слушалката към ухото си. Гласът замлъкна. Бе последван от мъртва тишина.
21,49. Желанието му да чуе за последен път гласа на жената, която обича, беше жестоко сломено. Вместо това я потопи в своите предсмъртни крясъци. Изпусна последния си дъх. Нищото обзе съзнанието му. Гласът на Май отново дойде от слушалката до ръката му. Краката му бяха широко разтворени на пода, беше се облегнал на леглото, лявата му ръка беше изпъната на матрака, дясната се протягаше към слушалката, която още шепнеше „ало?“, а главата му беше извита назад, с широко отворени очи, втренчени в тавана. Точно преди да се отправи към нищото, Рюджи разбра, че няма да бъде спасен, и не пропусна да пожелае с всичка сила да покаже на този нещастник Асакава каква е тайната на касетката.
Май повтаряше „ало, ало“. Без отговор. Сложи обратно слушалката на вилката. Стенанията бяха прозвучали познато. Лошо предчувствие се настани в гърдите й и тя вдигна слушалката, за да избере номера на уважаемия професор. Беше заето. Прекъсна връзката и избра отново. Още беше заето. Разбра, че Рюджи се е обаждал и че му се е случило нещо ужасно.
ГЛАВА 4
20 октомври, събота
Радваше се да си е отново вкъщи, но без жена му и детето му жилището му изглеждаше някак пусто. Колко време беше изминало, откакто замина? Опита се да преброи на пръсти. Беше прекарал една нощ на Камакура, беше заклещен на Ошима за две, следващата нощ преспа в курорта „Вила Лог“ и още едно преспиване на Ошима. Далеч от дома само пет нощи. Но му се струваше много повече. И друг път е отсъствал за пет дена, проучвайки нещо за статиите си, но тогава времето сякаш летеше.
Асакава седна на бюрото в кабинета си и включи компютъра. Още усещаше болки тук-там и гърбът го болеше, като сядаше или ставаше. Дори десетте часа сън снощи не можаха да компенсират всичките безсънни нощи от последната седмица. Но сега не можеше да си почива. Ако не свършеше работата, която се беше насъбрала, нямаше да може да спази обещанието си и да ги заведе на Никко утре, неделя.