Репродукция. Репродукция. Репродукция. Репродукция.
Инстинктът на един вирус е да се репродуцира. Той присвоява живите структури, за да се репродуцира.
— Оооооооо! — извика Асакава. Най-накрая беше разбрал същността на заклинанието.
Ясно е какво съм направил тази седмица, а Рюджи не е. Занесох касетата вкъщи, презаписах я и му я показах. Заклинанието е просто. Направи копие и го покажи на някой друг. Помогни да се репродуцира, като я покажеш на някого, който не я е гледал. Онези деца са били доволни от шегата си и глупашки са оставили касетката там. Никой не си е направил труда да се върне, за да изпълни заклинанието.
Без значение колко пъти го обмисля, това беше единственият възможен вариант. Вдигна телефона и набра Ашикага. Шизу отговори.
— Чуй ме. Слушай внимателно какво ще ти кажа. Има нещо много важно, което искам майка ти и баща ти да видят. Веднага. Сега съм на път, затова не ги оставяй да отидат някъде, преди да съм пристигнал. Разбираш ли? Това е изключително важно.
А-а, продавам ли душата си на дявола? За да спася живота на семейството си, рискувам този на майката и бащата на съпругата ми, дори и за кратко време. Но ако спася дъщеря им и внучката им, сигурен съм, че с удоволствие ще помогнат. Трябва само да направят копия и да ги покажат на някой друг. А след това… какво следва?
— За какво говориш? Не разбирам.
— Просто прави, каквото ти казвам. Тръгвам веднага. И, да — имат видео, нали?
— Да.
— Бета или VHS?
— VHS.
— Идеално. На път съм. Не излизай, повтарям, не излизай никъде.
— Почакай за минутка. Това, което искаш да покажеш на мама и татко, да не е онази видеокасета?
Не знаеше какво да отговори, затова замълча.
— Така ли е?
— Да.
— Не е опасно?
Опасно? Ти и дъщеря ти ще сте мъртви след пет часа. Остави ме на мира, по дяволите! Престани да задаваш толкова въпроси. Нямам време да ти обяснявам отначало. Асакава искаше да й се развика, но успя да се сдържи.
— Просто прави, каквото ти казвам!
Беше малко преди седем. Ако караше бързо по магистралата и нямаше задръствания, щеше да бъде в къщата на техните в Ашикага до 9,30. Прибавяйки времето, за което трябваше да направят копия за дъщеря му и жена му, щяха да се справят точно преди крайния срок в единайсет. Затвори телефона, отвори вратата на шкафа с видеото и го взе. Трябваха им два дека, за да направят копия, затова трябваше да вземе едно от своите.
На излизане погледна още веднъж снимката на Садако.
Наистина си родила нещо гадно.
Влезе на магистралата по алеята Ои, решавайки да заобиколи Токийския залив и да се качи на магистрала Тохоку извън града. Проблемът беше как да избегне задръстването. Като плати таксата на будката на Ои, погледна таблото с информацията за движението и за пръв път осъзна, че е неделя и почти няма коли в тунела под залива. Нямаше задръствания дори в сливащите се участъци. С това темпо щеше да стигне Ашикага точно навреме и щеше да започне да прави копия. Асакава отпусна газта. Сега повече се страхуваше да кара прекалено бързо и да не катастрофира някъде.
Караше покрай река Сумида. Гледайки надолу, можеше да види квартали, събуждащи се в ранната неделна сутрин.
Хората дишаха по различен начин, не като в делник. Спокойна неделна сутрин.
Не можеше да не се запита. Какъв ефект ще има това? С копията на съпругата и дъщеря ми вирусът ще се разпространи в две посоки — оттам как ще продължи? Представи се как едни хора показват копия на други, които вече са гледали касетката, опитвайки се да задържат нещото в ограничен кръг, без да се разпространява. Но това ще е против желанието на вируса да се репродуцира. Нямаше начин да знае как тази функция беше запечатана на лентата. Ще са нужни много експерименти. Сигурно щеше да бъде невъзможно да се открие някой, който е готов да рискува живота си, за да разкрие истината, преди вирусът да се е разпространил прекалено много и нещата да станат сериозни. Наистина не беше трудно да направиш копие и да го покажеш на някой друг — това ще правят хората. Както тайната се предава от уста на уста, ще се добави:
— Трябва да я покажеш на някой друг, който не я е гледал.
Колкото повече се разпространява касетката, срокът от една седмица със сигурност ще се съкрати. Хората, които са изгледали касетата, няма да чакат цяла седмица, за да я покажат на някой друг. Колко ще се разшири този кръг? Хората ще бъдат обладани от инстинктивния страх от зараза и тази чумава касетка без съмнение ще се разпространи в обществото само за миг. И подтиквани от страха, ще започнат да се носят всякакви слухове. Примерно: щом си я изгледал, трябва да направиш минимум две копия и да ги покажеш на двама души. Ще се превърне в пирамидална схема, разпръсквайки се много по-бързо, отколкото само една касетка. За половин година всеки в Япония ще стане носител и болестта ще излезе извън границите й. По време на процеса, разбира се, някои ще умрат и хората ще разберат, че предупреждението на касетката не е лъжа, и ще записват копията още по-ускорено. Ще има паника. Къде ще свърши всичко? Колко жертви ще вземе? Преди две години, по време на бума към окултното, редакцията беше засипана с милиони материали. Нещо се беше объркало. И пак щеше да се случи, позволявайки на вируса да се разпространява с главоломна скорост.