– Осъзнаваше ли, че извършваш нещо грешно, когато взимаше каяка без знанието на собственика?
– Да, осъзнавах.
– Но въпреки това го направи. Защо?
– Защото си мислех, че никой няма да разбере.
Надигна се втора вълна от ропот.
– Ето тук стигаме до интересния момент. Самият факт, че си сметнала, че това действие може да остане в тайна, те е окуражил да извършиш престъпление. Правилно ли те разбрах?
– Абсолютно.
– А щеше ли да го извършиш, ако знаеше, че хората те наблюдават?
– Със сигурност не.
– Значи, действието в тъмнината, насаме, без да подозираш, че може да бъдеш държана под отговорност, е било предпоставка да извършиш нещо, за което сега съжаляваш?
– Да. Мислех, че съм сама и никой не ме наблюдава, и това ме подтикна към престъпление. И риск за собствения си живот. Не носех спасителна жилетка.
Публиката отново възнегодува.
– Следователно не само си извършила престъпление спрямо собственика на имуществото, а и си рискувала живота си. Само защото си се смятала за защитена от, как да кажа, някаква шапка невидимка?
Хората в залата се разсмяха. Очите на Бейли обаче останаха върху Мей, сякаш за да й каже: „Нещата се развиват отлично“.
– Така излиза.
– Имам въпрос: по-добре или по-зле се държи човек, когато знае, че го наблюдават?
– По-добре, без съмнение.
– Когато си сама, никой не те гледа, никой не може да те държи под отговорност – какво става?
– Ами, например, крада каяци. – Сред публиката се разнесе ведър смях. – Не, сериозно. Върша неща, които не искам да върша. Лъжа.
– Онзи ден, когато си говорихме, се изрази по начин, който ми се стори много интересен и стегнат. Можеш ли да споделиш с всички какво каза?
– Казах, че тайните са лъжи.
– Тайните са лъжи. Забележително. Можеш ли да ни обясниш логиката си зад този израз, Мей?
– Когато нещо се пази в тайна, това води до две последствия. Едното е предпоставката за престъпление. В анонимност се държим по-лошо, това е ясно. Второ, тайните водят до разни догадки. Когато не знаеш какво крият от теб, започваш да гадаеш, да си измисляш отговори.
– Много интересно, нали? – Бейли се обърна към публиката. – Когато не можем да се свържем с някой любим човек, започваме да се лутаме в предположения. Паникьосваме се. Измисляме си истории къде е или какво може да му се е случило. А ако се чувстваме неблагосклонни към него или изпитваме ревност, си съчиняваме лъжи. Които понякога могат да са разрушителни. Решаваме, че човекът върши нещо непочтено. И всичко това само защото ни липсва информация.
– Също като да видиш как двама души си шушукат – продължи Мей. – Притесняваш се, чувстваш се уязвим, въобразяваш си най-ужасните неща, които биха могли да си казват. Предполагаш, че си шепнат нещо за теб и че то е катастрофално.
– А всъщност може би просто единият пита къде е тоалетната.
Бейли предизвика гръм от смях и му се наслади.
– Точно така – съгласи се Мей. Настъпи моментът да сподели с публиката няколко изречения точно така, както Бейли очакваше. Беше ги казала в библиотеката и сега просто трябваше да ги повтори. – Например, ако видя заключена врата, започвам да си съчинявам какви ли не истории за това какво може да има зад нея. Приемам, че пази някаква тайна и това ме подтиква да измислям лъжи. Но ако всички врати са отворени, физически и метафорично, тогава налице е само чистата истина.
Бейли се усмихна. Беше се справила великолепно.
– Много добре го каза, Мей. Когато всички врати са отворени, има само една истина. Нека да обобщим първата мисъл на Мей. Можем ли да я изпишем на екрана?
Зад тях се появиха думите „Тайните са лъжи“. При вида на еднометровите букви Мей изпита странно чувство – между вълнение и страх. Бейли грееше и кимаше с глава, наслаждавайки се на сентенцията.
– Значи изяснихме следното: ако си знаела, че ще бъдеш държана под отговорност за действията си, нямаше да извършиш престъпление. Когато си в сенките, макар и в случая илюзорни, това те подтиква към лоши постъпки. А когато знаеш, че те наблюдават, си по-добър човек. Нали така?
– Точно така.
– Нека сега да поговорим за второто ти прозрение след тази случка. По-рано спомена, че по никакъв начин не си документирала приключението си до Блу Айлънд. Защо?
– Ами, първо, защото знаех, че върша нещо нелегално.
– Добре, но знаем, че често караш каяк в залива и никога не го документираш. Не си член на никой от клубовете в Кръга, посветени на този спорт, и не си публикувала впечатления, снимки, видео, коментари. Да не би да ходиш на тези пътешествия с каяка... като агент на ЦРУ?