Мей се разсмя заедно с публиката.
– He.
– Защо тогава ги държиш в тайна? Не си разказвала нищо на никого – нито преди, нито след разходките си. Няма никакви доказателства за тях, прав ли съм?
– Да.
Мей чу звучното цъкане с език, което се разнесе из залата.
– Какво видя на това свое пътешествие, Мей? Разбрах, че е било много красиво.
– Така е, Еймън. Луната беше почти пълна, водата беше много тиха и имах чувството, че греба в течно сребро.
– Звучи приказно.
– Наистина.
– Срещна ли някакви животни?
– Известно време след мен плува един тюлен. От време на време се подаваше над водата, сякаш му стана любопитно или искаше да ме окуражи да продължа напред. Никога не бях ходила на този остров. Малцина са стъпвали там. Когато стигнах, се изкачих до върха и гледката беше невероятна. Видях златните светлини на града, черните хълмове към океана, дори една падаща звезда.
– Падаща звезда! Какъв късмет!
– Наистина голям късмет.
– Но не я снима.
– Не.
– Нито я засне на видео.
– Не.
– Значи няма никаква следа от нещата, които си видяла.
– Освен в спомените ми.
Сред зрителите се разнесе стон на разочарование. Бейли се обърна към тях и заклати глава, подхранвайки недоволството им.
– Добре – въздъхна, като че ли събираше сили, за да продължи, – тук вече засягаме лична тема. Както всички знаете, синът ми Гънър по рождение страда от церебрална парализа. Макар да живее пълноценен живот и да се опитваме непрестанно да подобряваме възможностите му, все пак е прикован за количката. Не може да ходи. Не може да тича. Не може да кара каяк. Тогава какво прави, когато иска да преживее нещо подобно? Ами, гледа видео. Гледа снимки. До голяма степен впечатленията му за света зависят от преживяванията на други хора. И много от вас, в Кръга, проявявате щедростта си и го снабдявате с видео и снимки от собствените си пътешествия. Когато съпреживява гледката от Окото на някой колега по пътя му към върха на планината Кения, все едно и той се е качил. Когато гледа видео от регатата за Купата на Америка, снимано от член на самия екипаж, Гънър сякаш също се е състезавал. Тези негови преживявания са възможни благодарение на щедростта на хората, които са споделили видяното с останалата част от света, включително и с моя син. Можем само да предполагаме колко други има в положението на Гънър. Някои имат недъг, други са възрастни, трети не могат да напускат дома си. Независимо от причината, има милиони хора, които не могат да видят това, което си видяла ти, Мей. Правилно ли ти се струва да ги ощетиш от това преживяване?
Гърлото й беше пресъхнало, но се опита да не разкрие чувствата си.
– Не. Струва ми се много грешно.
Замисли се за Гънър и за собствения си баща.
– Не смяташ ли, че и те имат правото да видят нещата, които си видяла ти?
– Да, имат.
– Животът е кратък. Защо всички да не можем да видим това, което бихме искали? Защо да не можем да имаме равен достъп до гледките по света? До знанието по света? До всички безбройни преживявания по света?
– Така би било редно – каза Мей с едва доловим глас.
– Само че това твое преживяване си е останало само за теб. Което е много странно, защото по принцип споделяш онлайн. Работиш в Кръга. ПопРангът ти е в Топ2К. Защо тогава би искала да скриеш от света това свое хоби, тези невероятни пътешествия?
– Сама не мога да си дам обяснение, ако трябва да бъда честна.
Публиката засумтя. Бейли кимна.
– Добре, току-що говорихме за това, че ние, хората, крием онези неща, от които ни е срам. Извършваме нещо нелегално или неетично и го скриваме от света, защото знаем, че е погрешно. Но да скриеш нещо прекрасно, това невероятно твое пътешествие по водата, под лунната светлина и падащата звезда...
– Беше егоистично от моя страна, Еймън. Егоистично и нищо повече. Също както едно дете не иска да дели любимата си играчка. Осъзнавам, че потайността е отклонение от нормалното поведение. Че е нещо лошо, че принадлежи на сенките, не на светлината и щедростта. И когато ощетяваш приятелите си или някой като Гънър от подобни преживявания, на практика крадеш от тях. Не им предоставяш достъп до нещо, върху което имат пълни права. Познанието е основно общочовешко право. Равният достъп до всички възможни човешки преживявания е основно общочовешко право...
Мей се изненада от собственото си красноречие, което публиката аплодира гръмко. Бейли я гледаше като горд баща. Когато аплодисментите затихнаха, той проговори тихо, като че ли не искаше да прекъсва речта й.