В 13:44 часа Мей влезе в „Ренесанса“, усети над себе си поздрава на бавно въртящата се Калдерова скулптура и взе асансьора до четвъртия етаж. Дори само издигането през сградата я утешаваше. Разходката надолу по коридора, откъдето се виждаше атриума далеч под нея, й носеше душевен покой. Тук, в O.K., се чувстваше у дома. Тук нямаше неизвестни.
Отначало се беше изненадала, когато я помолиха да продължи да работи поне по няколко часа в седмицата. Да, в O.K. й беше много приятно, но както предполагаше, прозрачността щеше да остави голяма част от досегашните й задачи в миналото.
– Е, тъкмо там е въпросът – обясни й Бейли. – Първо, така няма да загубиш връзка с базисната работа, която вършеше там. И второ, смятам, че зрителите и последователите ти ще го оценят, ако продължиш да вършиш тази съществена работа. Ще бъде трогателен акт на скромност, не мислиш ли?
Мей веднага усети властта в ръцете си – мигновено се бе превърнала в един от тримата най-гледани служители на Кръга, – но бе решена да не си позволява да се самозабрави. Затова всяка седмица намираше време да се върне в старата си стая, на старото си бюро, което не бяха дали на друг. Оттогава бяха настъпили някои промени – екраните вече бяха девет и служителите се насърчаваха да градят все по-дълбока, здрава връзка с клиентите си, – но на практика всичко си беше същото и Мей откри, че ритъмът на работата, която познаваше до мозъка на костите си, й действа като медитативна терапия и я спасява в моменти на стрес и нещастие.
И така, през една слънчева сряда от третата си седмица на прозрачност Мей реши да прекара час и половина в O.K., преди остатъкът от деня да я е завъртял във вихъра си. В три часа трябваше да направи обиколка на „Епохата на Наполеон“, където работеха по премахването на физическите пари – лесната проследимост на интернет валутата можеше да заличи огромен процент от престъпността за една нощ. След това, в четири, трябваше да запознае публиката си с новите общежития за музиканти – двайсет и два изцяло оборудвани апартамента, в които някои музиканти, особено тези, които не успяваха да се издържат от продажби на записи, можеха да живеят безплатно и редовно да свирят за Кръга. С това следобедът щеше да приключи. В пет трябваше да присъства на анонсирането на последния политик, избрал да стане прозрачен. Както за нея, така и за много от зрителите й беше мистерия защо продължават да превръщат тези анонси в церемония (вече даже си имаха име – „просветления“). Вече имаше десетки хиляди прозрачни държавници из цялата страна и по света и това движение беше не толкова новост, колкото неизбежност. Мнозина предричаха пълна парламентарна прозрачност до осемнайсет месеца – поне при демократичното управление, но с Очите на промяната скоро нямаше да има друго. След „просветлението“ в кампуса имаше импровизирано театрално надиграване, събитие за набиране на средства за пакистанско училище, след това дегустация на вино и накрая барбекю за целия кампус под звуците на перуански транс хор.
Мей влезе в старата си стая, където собствените й думи – „Тайните са лъжи“, „Споделянето е щедрост“, „Мълчанието е кражба“ – заемаха цяла една стена, изписани с големи стоманени букви. Беше пълно с новаци и всички вдигнаха очи, леко притеснени, но щастливи, че тя е сред тях. Мей им помаха и шеговито направи реверанс, после забеляза Джаред, облегнал се на вратата на кабинета си, и също му помаха.
След това, решена да си свърши работата без повече фанфари, Мей седна, влезе си в профила и пусна запитванията. Отговори на три със светкавична скорост и средна оценка 99. Четвъртата клиентка забеляза първа, че я обслужва Мей, Прозрачната Мей. „Следя те!“, написа Джанис, медиен купувач за вносител на спортни стоки от Ню Джърси. Изпадна в екстаз, когато видя на собствения си екран в реално време как Мей пише отговора на запитването, който получи точно до прозореца, където гледаше видеото. „Като огледало в огледало!! !“, добави Джанис.
След нея Мей се зае с редица клиенти, които не знаеха кой отговаря на запитванията им, и установи, че това не й се нрави. Една от тях, дистрибутор на тениски от Орландо на име Нанси, я покани да се присъедини към професионалната й мрежа и Мей прие. Джаред й беше обяснил за новата политика в O.K. – ако изпратиш анкета, бъди готов да получиш такава и отсреща. След като се присъедини към мрежата на Нанси, жената я помоли да отговори на кратък въпросник за предпочитанията си относно ежедневното облекло и Мей се съгласи. Отвори и се оказа, че не е съвсем кратък – съдържаше 120 въпроса. Но Мей участва с удоволствие, защото знаеше, че мнението й има значение, цени се и подобно взаимодействие с клиента ще породи лоялност у Нанси и всички, с които тя комуникира. След като приключи с въпросника, Нанси й изпрати безкрайните си благодарности и я покани да си избере някоя тениска от потребителската й страница. Мей каза, че ще си избере по-късно, но Нанси отговори, че няма търпение да види какъв ще е изборът й. Мей погледна часа. Обслужваше тази клиентка вече осем минути, което значително надхвърляше новото допустимо време на запитване – 2.5 минути.