Знаеше, че ще трябва да прехвърчи през следващите десетина, за да си върне добрия резултат. Влезе на страницата на Нанси, избра си тениска с анимирано куче в костюм на супер-герой и получи отговор, че това е страхотен избор. След това се зае със следващото запитване и тъкмо започна лек разговор по сценария, когато получи още едно съобщение от Нанси. „Извинявай, ако проявявам прекалена чувствителност, но след като те поканих в професионалната си мрежа, не получих покана от теб и дори да съм най-обикновено момиче от Орландо, реших да споделя, че това ме накара да се почувствам малоценна.“ Мей й писа, че не е имала подобно намерение, че нещата в Кръга просто са доста натоварени и й се е изплъзнало от ума. Веднага й изпрати покана. Завърши следващото запитване с 98 и тръгна да изпраща допълнителната анкета, когато отново получи съобщение от Нанси. „Видя ли какво ти писах в професионалната мрежа?“ Мей прегледа последните съобщения по екраните си, но не видя нищо от Нанси. „На стената в професионалната ти мрежа е!“ Мей си отвори страницата, която не посещаваше особено, и видя какво е писала Нанси: „Здравей, непозната Мей!“. Мей й написа: „Ти си здравей! И вече не сме непознати!“. За момент си помисли, че това ще е краят на разговора им, но имаше усещането, че Нанси не е приключила, затова остана за кратко на страницата. Оказа се права. „Толкова се радвам, че отговори! Чудех се дали няма да се засегнеш, че те наричам непозната. Не се сърдиш, нали?“ Мей я увери, че не се сърди, прати й целувка, прегръдка и десет усмивки една след друга и се върна към работата с надеждата, че Нанси вече ще е щастлива и доволна. Отметна още три запитвания, изпрати анкети и видя, че резултатът й е 99. Това предизвика порой от поздравителни съобщения в Зинг от зрителите, които се радваха, че Мей е все така отдадена на ежедневните задачи в Кръга и все още играе важната си роля на този свят. Много от тях също работеха на бюро, както й припомниха, и фактът, че тя доброволно и с очевидно удоволствие продължава да го прави, им даваше пример за подражание, носеше им вдъхновение. Чувството беше прекрасно и безценно. Зрителите й даваха сили. А това да ги обслужва, докато е прозрачна, беше най-хубавото от всичко. Както и очакваше. Стюарт беше споделил с нея, че когато те гледат хиляди, дори милиони хора, си най-добрата версия на себе си. Ставаш по-ведър, по-позитивен, по-учтив, по-щедър, по-любознателен. Но беше пропуснал да й каже, че и сама ще направи някои дребни, но важни промени в поведението си към по-добро.
Първия път, когато камерата повлия на действията й, беше, когато отиде до кухнята да си вземе нещо за ядене. Картината на китката й показа продуктите в хладилника, докато Мей си търсеше нещо за хапване. По принцип би грабнала охладеното брауни, но когато видя образа на ръката си, протягаща се към сладкиша – образа, който щяха да видят и всички останали, – се отказа. Затвори хладилника и вместо това си взе пакетче бадеми от купата на плота и излезе от кухнята. По-късно същия ден я заболя главата (предположи, че е от недостига на шоколад). Бръкна си в чантата, където винаги имаше няколко таблетки аспирин, но отново видя на екрана това, което виждат всички – ръката й, която претърсва чантата, дращи, – и мигновено се почувства отчаяна и жалка като някой зажаднял за хапчетата си наркоман.
Мина без хапчето. Всеки ден минаваше без неща, които не искаше да иска. Неща, от които нямаше нужда. Беше се отказала от газираните безалкохолни, от енергийните напитки и полуфабрикатите. На всички събития на Кръга вече се задоволяваше с едно-единствено питие и дори се опитваше да не го изпива докрай. Всичко извън рамките на умереното предизвикваше потоп от притеснени съобщения в Зинг и затова се стремеше да не прекрачва границата. В крайна сметка откри, че това я окрилява. Беше се отърсила от оковите на лошото поведение, на нещата, които не иска да върши, на храните и напитките, които не иска да приема, защото й вредят. Откакто беше прозрачна, бе станала по-благородна. Хората я смятаха за модел за подражание. Майките казваха, че дъщерите им й се възхищават и това я караше да се чувства по-отговорна – към другите в Кръга, техните клиенти и партньори, към младежите, които вдъхновяваше, – което я приземяваше и задаваше смисъл на дните й.