Но дори по-важно за Мей беше, че един от всички хеликоптери превозваше Ани, която най-сетне си идваше у дома. Вече почти цял месец беше обикаляла из Европа, Китай и Япония да разплита някой и друг възел на държавно равнище и да се среща с различни лидери, приели прозрачността. Резултатите изглежда бяха добри, съдейки по броя усмивки, които Ани беше публикувала в Зинг след края на командировката. Опитите за по-съдържателни разговори с Мей обаче не бяха особено успешни. Ани я поздрави за прозрачността, или „възнесението“, както се изрази, но след това задачите я погълнаха. Беше твърде заета да пише съществени съобщения или да води телефонни разговори, с които може да се гордее, както сама каза. Бяха си разменяли по една-две думи всеки ден, но графикът й беше „бесен“, а и заради часовата разлика рядко можеха да се улучат в достатъчно адекватно състояние, че да си кажат нещо значимо.
Ани я беше уверила, че ще пристигне сутринта, направо от Пекин, и докато я чакаше, Мей трудно можеше да се концентрира върху друго. Проследи всички хеликоптери, които кацнаха, взирайки се в далечните покриви на сградите в търсене на русата й глава, но уви. И сега трябваше да прекара цял час в Протагоровия павилион – задача, която оценяваше като важна и на която по принцип би се отдала с голямо вълнение, но точно днес приемаше като непреодолим зид между себе си и най-добрата си приятелка.
На гранитна плоча пред Протагоровия павилион имаше свободен цитат от софиста патрон: „Човек е мярка за всички неща“.
– Но по-важното за нашите цели е – отвори вратата Мей, – че днес, с помощта на всички инструменти, с които разполагаме, човек може да измерва всички неща. Нали така, Тери?
Пред нея стоеше висок американец от корейски произход на име Тери Мин.
– Здрасти, Мей, и добро утро на всички последователи и зрители!
– Някой май е с нова прическа – подхвърли тя.
Покрай завръщането на Ани Мей беше в шеговито, закачливо настроение и Тери за момент се стъписа. Не беше подготвен за импровизация.
– Ъ-ъ, да... – измънка и прокара пръсти през косата си.
– Доста вироглаво!
– Вироглаво, да... Ще влезем ли?
– Защо да не влезем?
Дизайнерите на сградата се бяха постарали да използват органични форми, за да смекчат скованото математическо ежедневие на инженерите. Стените на атриума бяха обшити в сребрист метал и извивките им създаваха илюзията, че стоиш в дъното на огромен вълнист тунел.
– Е, какво ще ни покажеш днес, Тери?
– Ами, мислех да започнем с една обиколка, а след това да ви разкажа по-подробно какво вършим за образователния сектор.
Мей последва Тери из сградата, която в сравнение с познатите й части на кампуса си беше инженерна бърлога. Печелившият подход към публиката беше да редува обикновените с по-лъскавите части на Кръга – и двете трябваше да бъдат показани на света, а и хиляди от зрителите й със сигурност се интересуваха повече от „кухнята“, отколкото от лукса, но равновесието трябваше да е прецизно.
Разминаха се с Джоузеф и широката му усмивка и пътьом поздравиха най-различни технолози и инженери, всеки от които се опита набързо да обясни по какво работи. Мей си погледна гривната, за да види колко е часът, и мерна съобщение от д-р Вилялобос. Молеше я да мине през лекарския кабинет възможно най-скоро. „Нищо спешно, но трябва да е днес.“ Докато разглеждаха сградата, Мей й отговори, че ще отиде след трийсет минути.
– Дали не е време да видим образователния проект? – предложи тя.
– Отлична идея – съгласи се Тери.
Завиха по коридор, който водеше до обширно пространство, където над сто души работеха без прегради помежду си. Малко напомняше на фондова борса от средата на века.
– Както зрителите ти може би знаят – каза Тери, – Министерството на образованието ни отпусна добра субсидия...
– Не беше ли три милиарда долара? – прекъсна го Мей.
– Има-няма толкова – каза Тери, очевидно доволен от цифрата и от това, което тя показваше – във Вашингтон знаят, че в Кръга може да се измери всичко, включително и постиженията на учениците, при това по-добре, отколкото биха могли да се надяват. – Но това, което исках да кажа, е, че ни помолиха да разработим и приложим по-ефективна система за цялостна оценка на данните, които имаме за учениците в държавата. О, дайте ми момент да ви покажа нещо готино.