Спряха пред жена и момченце на около три години. Детето си играеше с лъскав сребрист часовник, закрепен около китката.
– Здравей, Мари – поздрави жената Тери. – Това е Мей, както, предполагам, знаеш.
– Разбира се, че зная – каза Мари с едва доловим френски акцент, – и Майкъл знае. Кажи здрасти, Майкъл!
Момченцето предпочете да й помаха.
– Мей, кажи нещо на Майкъл – подсказа й Тери.
– Как си, Майкъл?
– Така, сега, Майкъл, покажи й – каза Тери и шеговито побутна момченцето по рамото.
На миниатюрния си екран часовникът на Майкъл беше регистрирал трите думи, които Мей му каза. Под числото имаше брояч, който показваше 29 266.
– Проучванията сочат, че децата трябва да чуват по най-малко 30 000 думи на ден – обясни Мари. – Часовникът просто разпознава, категоризира и, най-важното, брои тези думи. Разработваме го най-вече за децата, които все още са си вкъщи, преди да тръгнат на училище. След това предполагаме, че тези неща се следят в класната стая.
– Какъв добър преход към следващото нещо, което искам да ви покажа – каза Тери.
Благодариха на Мари и Майкъл и се отправиха надолу по коридора до голямо помещение, украсено като класна стая, но модернизирана с десетки екрани, ергономични столове и кътове за групова работа.
– Аха, ето я и Джаки – възкликна Тери.
Джаки, изискана жена на трийсет и няколко години, се приближи към тях и стисна ръката на Мей. Беше облечена с рокля без ръкави, която подчертаваше широките й рамене и фините й като на манекен ръце. Дясната й китка беше гипсирана.
– Здравей, Мей, много се радвам, че успя да ни посетиш днес – каза Джаки. Тонът й беше мек и професионален, но с лека нотка на флирт. Тя застана пред камерата със сключени пред себе си ръце.
– Е, Джаки – каза Тери, който очевидно се наслаждаваше на близостта си до нея, – можеш ли да ни разкажеш малко за това, което вършите тук?
Мей видя съобщение на китката си и се намеси:
– Дали първо да не ни разкажеш откъде идваш? Преди да оглавиш този проект. Историята е много интересна.
– Благодаря за милите думи, Мей. Не съм сигурна колко е интересно, но преди да се присъединя към Кръга, се занимавах с дялов капитал, а преди това бях част от екипа, който създаде...
– Била си плувкиня – подсказа й Мей. – В Олимпийските игри!
– А, това ли – каза Джаки и вдигна ръка към усмихнатите си устни.
– Нали не греша, че си спечелила бронзов медал през двехилядната година?
– Да...
Внезапната свенливост на Джаки беше умилителна. Мей погледна гривната си, където вече се бяха насъбрали няколко хиляди усмивки.
– И също така, че тъкмо опитът ти като плувец на световно равнище е вдъхновил и проекта ти тук?
– Точно така – съгласи се Джаки, която вече се беше досетила накъде я тласка Мей. – Има толкова много неща, за които можем да си поговорим тук, в Протагоровия павилион, но едно, което ще бъде интересно за зрителите ти, е така нареченият ДетРанг. Ела насам за малко. Да погледнем голямата дъска. – Джаки я заведе до екран на стената, голям около шест квадратни метра. – През последните няколко месеца изпробваме една система в Айова и тъй като си тук, реших, че е добра възможност да я демонстрирам. Може би някой гимназист от Айова, който ни гледа в момента, би ни изпратил името и училището си?
– Чухте Джаки! Има ли наоколо някой гимназист от Айова?
Мей си погледна китката, където вече имаше единайсет съобщения. Показа ги на Джаки и тя кимна.
– Добре, значи ти трябва само името?
– Името и от кое училище е – потвърди Джаки.
Мей прочете едно от съобщенията:
– Нека пробваме с Дженифър Батсури, която ни пише, че учи в „Ачивмънт Академи“ в Сидър Рапидс.
– Добре – каза Джаки и се обърна към екрана, – да потърсим Дженифър Батсури от „Ачивмънт Академи“.
Името се появи заедно с училищна снимка. Момичето беше с индиански произход, на около шестнайсет години, носеше брекети и беше облечено в зелено-бежова униформа. До снимката й се въртяха два брояча и числата нарастваха все повече, докато накрая не спряха на 1396 и 179 827.
– Еха! Поздравления, Дженифър – каза Джаки и се обърна към Мей. – Попаднали сме на истинска отличничка! Класира се на 1396-о място от всички 179 827 гимназисти в Айова.
Мей погледна часа. Трябваше да забърза презентацията на Джаки.
– И то се изчислява... – подкани тя Джаки.
– Рангът на Дженифър се получава, като се сравнят оценките й от всички изпити, постиженията й в класа, относителната академична сила на гимназията й и още ред други фактори.
– Как ти се струва, Дженифър? – попита Мей. Провери си гривната, но Дженифър не отговаряше.