– А откъде се познавате вие с Ани? – Заговори я чак двайсетина минути след началото на вечерята.
– От колежа. Бяхме съквартирантки.
– Мислех, че е живяла с пакистанка.
– Само първата година.
– И ти си я спасила. Откъде си?
– От централната част на щата. Сентръл Вали. Малко градче, за което никой не е чувал. Близо е до Фрезно.
Мей продължаваше да шофира, докато спомените от тази вечер я пробождаха с незабравена болка в още отворената, смъдяща рана.
– Еха, Фрезно... – каза лелята с принудена усмивка. – Не бях чувала тази дума от много време, слава богу. – Тя отпи от джин-тоника си и присви очи срещу сватбеното тържество. – Важното е, че си се измъкнала. Знам, че в добрите колежи търсят хора като теб. Може би затова аз не влязох където исках. Да си от Ексетър очевидно не е достатъчно. Все пак са имали да запълват толкова много места с хора от Пакистан и Фрезно, нали?
Когато се прибра вкъщи, за пръв път след като бе станала прозрачна, Мей сякаш получи просветление и вярата й в човечеството се засили. Прекара спокойна вечер с родителите си – сготвиха, вечеряха и обсъдиха разликите в лечението на баща й преди и след подкрепата на Кръга. Зрителите видяха две от победите на лечението – баща й изглеждаше бодър и се придвижваше из къщата с лекота, – но наред с това щетите, които болестта му беше нанесла. Падна, когато тръгна да се качва по стълбите, и се почувства доста засрамен, но зрителите на Мей ги заляха със загрижени съобщения и хиляди усмивки от цял свят. Хората предлагаха нови комбинации лекарства, нови физиотерапевтични програми, нови лекари, експериментални лечения, източна медицина, Исус Христос. Представители на стотици църкви казаха, че ще го споменат в седмичната си молитва. Родителите й се чувстваха сигурни в ръцете на настоящите лекари и повечето зрители виждаха, че грижите, които получава баща й, са изключителни, затова ценни бяха не толкова медицинските съвети, а безбройните коментари, които имаха за цел просто да окуражат болния и семейството му. Мей се разплака, докато ги четеше – заля ги поток от чиста любов. Хората споделяха собствените си съдби – много от тях самите живееха със същото заболяване. Други страдаха от остеопороза, парализа на Бел, болест на Крон. Отначало Мей препращаше съобщенията до родителите си, но след няколко дни реши да сподели с обществото пощенския адрес и имейла им, за да могат майка й и баща й сами да черпят всеки ден от куража и вдъхновението на останалите.
Сега се прибираше за втори път и очакваше преживяването да бъде дори още по-окриляващо. След като изгладеше проблема с камерите (който беше сигурна, че ще се окаже просто недоразумение), смяташе да даде шанс на всички, които им бяха протегнали ръка, да видят родителите й отново, а на родителите си – възможността да благодарят на тези хора, изпратили хиляди усмивки и предложили помощта си.
Завари двамата, седнали в кухнята, да режат зеленчуци.
– Ехо, как сте? – поздрави тя и ги пришпори да се надигнат за тристранна прегръдка. Миришеха на лук.
– Някой е доста любвеобилен днес! – възкликна баща й.
– Ха-ха – Мей се облещи в опит да им подскаже да не намекват, че това не е обичайно за нея.
Двамата сякаш изведнъж си припомниха, че са пред камера и че дъщеря им вече е прозрачна, важна фигура, и моментално коригираха поведението си. Сготвиха лазаня – Мей добави няколко съставки, които екипът на „Допълнителни насоки“ я помоли да донесе, за да покаже на зрителите си. Когато вечерята стана готова и Мей реши, че е предоставила достатъчно ефирно време на продуктите, тримата седнаха на масата.
– Знаете ли, лекарите при нас са леко притеснени, че някои от камерите ви май не работят – подхвърли Мей небрежно.
– Вярно ли? – усмихна се баща й. – Може би трябва да сменим батериите – добави той и смигна шеговито на майка й.
– Ама и вие сте едни... – Мей знаеше, че трябва да постави въпроса много ясно, тъй като това беше от съществена важност както за здравето им, така и за системата за набиране на данни, която Кръгът се опитваше да въведе. – Как искате някой да ви осигури добри здравни грижи, като не им давате да следят как вървят нещата? Все едно да отидеш на лекар и да не му позволиш да ти измери пулса!