– Много добре казано – съгласи се баща й. – Хайде да ядем.
– Ще оправим камерите веднага – обади се майка й и така започна една много странна вечер, през която и двамата безусловно се съгласяваха с всички аргументи на Мей за прозрачността, кимаха енергично, докато тя им обясняваше колко е важно всички да се включат в инициативата и за естествените резултати от ваксините, които могат да помогнат само при пълно съдействие. Приеха всичко с охота, дори похвалиха дарбата й за убедителност и логическа мисъл. Благосклонното им съгласие й се стори твърде необичайно.
Започнаха да се хранят и Мей направи нещо, което не беше правила никога досега и което се надяваше родителите й да не опорочат, ако реагират, все едно е неестествено: вдигна тост.
– Вдигам тост във ваша чест! – каза тя. – А също така и в чест на хилядите хора, които ви подадоха ръка, откакто бях тук миналия път.
Родителите й се усмихнаха насила и си вдигнаха чашите. През следващите няколко минути тримата ядоха мълчаливо. Когато майка й внимателно сдъвка и преглътна първата си хапка, се усмихна и погледна право в обектива – въпреки че Мей няколко пъти й беше казвала да не го прави.
– Наистина получихме много съобщения – каза тя.
– Майка ти се зае да ги чете и успяваме да отметнем по малко всеки ден – обади се баща й. – Доста работа е, честно да ти кажа.
Майка й сложи длан върху ръката на Мей.
– Не че не го оценяваме, напротив. Трогнати сме. Но просто исках публично да помоля хората да ни извинят, че ни трябва толкова време да отговорим на всички.
– Хиляди са! – добави баща й, докато си побутваше салатата с вилицата.
Майка й отново се усмихна сковано.
– Пак да кажа, много ценим тази загриженост. Но дори да отделяме по една минутка на всеки отговор, това са хиляда минути. Замисли се: шестнайсет часа само за един прост отговор на съобщенията! О, божичко, прозвуча като неблагодарност...
Мей се зарадва, че майка й сама го каза, защото наистина беше така. Оплакваха се, че хората ги е грижа за тях. И тъкмо реши, че майка й ще се поправи и ще прикани зрителите да изпращат още добри пожелания, когато баща й се намеси и още повече влоши положението. Също като майка й, и той се взря право в обектива.
– Но наистина ви молим, отсега нататък просто пращайте пожеланията си по въздуха. Или ако се молите, просто се помолете за нас. Няма нужда да е в съобщение. Просто... – той затвори очи и силно стисна клепачи, – просто изпращайте положителната си енергия към нас в мислите си. Не са нужни имейли, Зинг съобщения и каквото и да е. Само хубави мисли. Пращайте ги по въздуха. Това ни е напълно достатъчно.
– Мисля, че по-скоро искаш да кажеш, че просто ще ви отнеме известно време да отговорите на всички пожелания – каза Мей в опит да удържи гнева си. – Но рано или късно ще успеете.
Баща й обаче не се поколеба:
– Ами, не, не исках да кажа това, Мей. Не мога да обещая такова нещо. Доста е натоварващо. А вече доста хора са ни ядосани, защото не сме им писали в определен срок. Пращат едно съобщение, после още десет същия ден. „Нещо лошо ли казах?“, „Извинявам се“, „Просто се опитвах да помогна“, „Майната ви“... Сами си водят ей такива невротични разговори. Затова не искам и да намеквам за някакъв мигновен кръговрат на съобщения, какъвто приятелите ти очевидно очакват.
– Татко. Спри. Звучиш отвратително.
Майка й се приведе напред:
– Мей, татко ти се опитва да каже, че животът ни така или иначе е достатъчно тежък и не можем да се обърнем от работа и оправяне на сметки, и уреждане на всичките здравни неща. Ако имаме по още шестнайсет часа задължения, тогава изпадаме в неспасяемо положение. Нали разбираш? Да повторя, казвам всичко това с цялото си уважение и благодарност към всички, които ни пратиха добрите си пожелания.
След вечеря родителите й искаха да гледат филм, което и направиха – „Първичен инстинкт“, по настояване на баща й. Беше го гледал повече пъти от който и да е друг филм и никога не пропускаше да отбележи къде най-много прозират хичкоковите препратки – макар и никога да не беше изказвал открито любовта си към Хичкок. Мей открай време подозираше, че постоянните и разнообразни сексуални сцени му доставят удоволствие.
Докато родителите й гледаха филма, Мей се опита да поддържа интереса на зрителите с редица съобщения в Зинг, с които проследи и коментира немалкото обидни за гей обществото сцени във филма. Получаваше отлични отзиви, но видя, че е станало 9:30 часа и прецени, че би било добре да потегля обратно към Кръга.