– Не.
„Благодаря.“
Равномерното изпълнение на задачи й допадаше. Погледна си гривната и видя стотици нови усмивки. Има нещо толкова освежаващо, гласяха коментарите, в това да видиш звезда на Кръга да допринася така активно за събирането на данни. Получи съобщения от клиенти, с които беше работила още през дните си в O.K. Клиенти от Кълъмбъс, Йоханесбург и Бризбейн изпращаха благодарности и поздравления. Собственикът на маркетинг фирма от Охайо й благодари по Зинг за добрия пример, който дава, за охотата, с която работи. Мей си размени няколко съобщения с него, след като се поинтересува как върви бизнесът.
Отговори на още три запитвания и успя да получи различни допълнителни анкети и от тримата клиенти. Общият рейтинг на отдела беше 95, но се надяваше собственоръчно да помогне за повишаването му. Чувстваше се много добре, търсена, желана.
„Мей.“
Звукът на името й, изречено от собствения й обработен глас, беше разтърсващ. Като че ли не беше чувала гласа от месеци, но въздействието му върху нея беше все толкова могъщо. Знаеше, че може просто да кимне, но искаше да го чуе още веднъж, затова изчака.
„Мей.“
Чувстваше се у дома.
Логически погледнато, Мей съзнаваше, че в момента се намира в стаята на Франсис единствено защото всички останали важни фигури в живота й, поне на този етап, я бяха изоставили. След час и половина в O.K. отвори търсачката и го откри в едно от общежитията. След това видя, че е буден и онлайн. Броени минути по-късно я беше поканил на гости – толкова благодарен и щастлив, така й каза, че го е потърсила. „Съжалявам“, писа той, „и ще ти го кажа отново, когато се появиш пред вратата ми.“ Мей изключи камерата и тръгна.
Вратата се отвори.
– Толкова съжалявам – повтори той.
– Престани – скастри го тя, след което влезе в стаята и затвори вратата след себе си.
– Искаш ли нещо за пиене? Вода? Имам и от една нова водка, която заварих, когато се прибрах днес. Можем да я пробваме.
– Не, благодаря – каза тя и седна на един нисък скрин до стената, където Франсис си беше подредил преносимите устройства.
– Чакай, не сядай там.
Мей се изправи.
– Не съм ти седнала на техниката.
– Не, не заради нея, заради скрина. Казаха ми, че е паянтов – усмихна се той. – Сигурна ли си, че не искаш нищо?
– Да. Много съм уморена. Просто не исках да оставам сама.
– Слушай, знам, че трябваше първо да те попитам. Знам го. Но се надявам някак си да можеш да ми влезеш в положението. Не можех да повярвам, че съм с теб. И някаква част от мен предполагаше, че ще е единственият път. Просто исках да си запазя спомен.
Мей беше наясно с властта, която имаше върху него и това й доставяше особена тръпка. Седна на леглото.
– Е, намери ли ги?
– Какво имаш предвид?
– Последния път, когато се видяхме, планираше да сканираш онези снимки от албума.
– А, да. Май наистина не сме си говорили оттогава. Да, сканирах ги. Беше лесна работа.
– Значи си разбрал кои са?
– Повечето имаха профил в Кръга и просто пуснах снимките през лицевото разпознаване. Отне ми около седем минути. За някои трябваше да използвам базата данни на федералните. Още нямаме пълен достъп, но виждаме всички снимки от шофьорските книжки. А това значи повечето възрастни в страната.
– И свърза ли се тях?
– Още не.
– Но знаеш къде живеят всички?
– Да, да. Щом разбрах как се казват, открих и всички адреси. Някои се бяха местили по няколко пъти, но успях да ги засека според годините, през които сметнах, че съм прекарал при тях. Всъщност си направих цял чертеж кога горе-долу съм бил на всяко място. Повечето са в Кентъки. Няколко в Мисури. Едни са в Тенеси.
– И какво, това ли беше всичко?
– Ами, не знам. Някои са починали, така че... Не знам. Може да мина с колата покрай някои къщи. Просто да запълня някоя и друга дупка. Не знам. А! – възкликна той изведнъж и лицето му светна. – Получих едно-две просветления. Тоест, повечето си бяха обикновени спомени за тези хора. Само че имаше едно семейство с по-голяма дъщеря, била е на около петнайсет, когато аз съм бил на дванайсет. Не си спомням кой знае какво, но знам, че с нея ми беше първата сексуална фантазия.
Тези думи, „сексуална фантазия“, оказаха мигновен ефект върху Мей. В миналото, когато някой ги изречеше – тя или мъжът, с когото е, – се започваше дискусия за фантазиите на всеки и понякога ги разиграваха. Това направиха и с Франсис, макар и за кратко. В неговата той трябваше да излезе от стаята и да почука на вратата, преструвайки се, че е изгубил се тийнейджър пред вратата на красива къща в предградията. Тя трябваше да играе Самотна домакиня и да го покани да влезе, облечена оскъдно и зажадняла за компания.