И така, Франсис почука на вратата и Мей го посрещна. Той каза, че се и изгубил, а тя му предложи бързо да свали тези стари дрехи и да облече нещо от съпруга й. Това толкова му хареса, че нещата бързо ескалираха и след секунди той вече беше гол, а тя – върху него. Полежа така под нея за около минута-две, остави я да се издига и спуска отгоре му, докато я гледаше с почудата на малко момченце в зоологическата градина. След това очите му се затвориха и изпадна в екстаз, като тихо изскимтя, преди да свърши със звучна въздишка.
Докато Франсис си миеше зъбите, Мей се настани под дебелото одеяло и се обърна към стената. Не изпитваше любов, но нещо подобно на доволство. Беше 3:11.
Франсис излезе от банята.
– Имам и втора фантазия – каза той, когато се мушна под завивката и положи лице близо зад тила на Мей.
– На косъм съм от съня – промърмори тя.
– Не, не е нищо напрягащо. Не се изисква движение. Устно е.
– Добре...
– Искам да ми дадеш оценка.
– Какво?
– Просто оценка. Както ти дават оценка в O.K.
– Искаш да кажеш от 1 до 100?
– Точно така.
– Какво да оценя, представянето ти ли?
– Да.
– Ох, моля ти се, не искам.
– Хайде де, колко му е.
– Франсис. Моля те. Не искам. Така ми разваляш удоволствието.
Той седна рязко в леглото с демонстративна въздишка.
– На мен пък ми се разваля като не знам.
– Какво не знаеш?
– Как съм се справил.
– Как си се справил? Справи се добре.
Франсис издаде силен звук на погнуса. Мей се обърна към него:
-Какво?!
– Добре? Това ли е, добре?
– Ох, божичко. Страхотно. Перфектно. Като казвам добре, имам предвид просто, че не можеш по-добре.
– Хубаво – каза той и се приближи към нея. – Защо тогава не го каза по-рано?
– Точно това си мисля, че казах.
– Мислиш, че „добре“ е същото като „перфектно“ и „не можеш по-добре“?
– Не, не мисля. Просто съм уморена. Трябваше да се изкажа по-точно.
По лицето му се протегна самодоволна усмивка.
– Знаеш ли, така просто ми доказа, че бях прав.
– За кое?
– Току-що спорихме за всичко това, за думите, които използва и какво точно значат. Не разбрахме значението им по един и същи начин и трябваше се обясняваме отново и отново. Но ако от самото начало просто ми беше казала едно число, щях веднага да го разбера. – Той я целуна по рамото.
– Добре. Разбирам – каза тя и затвори очи.
– Е?
Пак ги отвори и видя умолителната физиономия на Франсис.
– Е какво?
– Няма ли все пак да ми кажеш числото?
– Наистина ли искаш число?
– Мей! Разбира се, че искам!
– Добре тогава, сто – каза тя и се обърна към стената.
– Това ли е числото?
– Да. Получаваш безупречно сто.
Направо можеше да го усети как се е нахилил.
– Благодаря ти – каза той и я целуна по тила. – Лека.
Залата беше великолепна – на най-горния етаж на „Викторианската епоха“, с невероятна гледка и стъклен таван. Когато Мей влезе, повечето от Бандата на четирийсетимата я поздравиха, както и от групата иноватори, които оценяваха и одобряваха новите изобретения на Кръга.
– Здравей, Мей! – провикна се глас и тя го проследи до Еймън Бейли, който също тъкмо беше влязъл и се настаняваше на мястото си в другия край на продълговатата зала. Облечен в спортна блуза с вдигнат цип и навити над лактите ръкави, той помаха театрално – на нея и всичките й зрители. Мей очакваше публиката да е многобройна, тъй като от няколко дни всички в Кръга пишеха за това в Зинг. Погледна си гривната – настоящите зрители бяха 1 982 992. Невероятно, помисли си тя, а ще стават все повече. Седна по средата на масата, за да има добър изглед към Бейли и останалите от Бандата и за да следи коментарите и реакциите им.
След като се настани и вече беше твърде късно да се мести, Мей осъзна, че не знае къде е Ани. Потърси я сред четирийсетте лица зад отсрещния край на масата, но не я откри. Изви шия назад, като внимаваше да не отмести обектива от Бейли, и най-сетне я видя – стоеше край вратата зад два реда други кръгаджии, които искаха да имат възможността, ако се наложи, да се изнижат от залата незабелязани. Знаеше, че Ани я е видяла, макар по нищо да не личеше.
– Добре – каза Бейли и се усмихна широко на публиката. – Мисля да започваме, след като вече сме се събрали. – За част от секундата погледът му се спря върху Мей и камерата около врата й. Бяха я предупредили, че е много важно събитието да изглежда напълно естествено и че Мей и цялата публика са били поканени на съвсем обичайно събиране.