– Здравейте, банда – поздрави Бейли. – Шегата беше умишлена! – Четирийсетимата мъже и жени се усмихнаха. – Така. Преди няколко месеца всички се срещнахме с Оливия Сантос, много смел и прозорлив законодател, който издигна прозрачността до едно ново и, смея да кажа, окончателно ниво. Може би сте обърнали внимание, че към днешна дата над двайсет хиляди други лидери и законодатели по света вече са последвали примера й и са положили клетвата да служат на народа напълно прозрачно. И това изключително ни поощри.
Мей провери гледката от камерата си. Обективът фокусираше Бейли и екрана зад него. Вече получаваше от зрителите си коментари с благодарности към нея и Кръга за възможността да присъстват на подобно събитие. Един човек го сравни с проекта „Манхатън“. Друг спомена лабораторията на Едисън в Менло Парк през 1879 година.
Бейли продължи:
– Тази нова ера на прозрачността се застъпва с някои други мои идеи за демокрацията и ролята, която играят технологиите в това да я превърнат в нещо завършено. И неслучайно използвам тази дума, „завършено“, защото стремежите ни към прозрачността биха могли да доведат до една истинска форма на отговорно управление. Както видяхте, губернаторката на Аризона вече има зад себе си напълно прозрачен екип, което е следващата стъпка. В няколко случая, макар и с прозрачен управник, станахме свидетели на корупция зад кулисите. Управниците са били използвани за параван, който да крие тайните от поглед. Но вярвам, че това скоро ще се промени. Избраниците и целите им кабинети, които нямат какво да крият, ще станат напълно прозрачни до края на годината поне в тази държава – с Том сме се погрижили да получат значителна отстъпка от нужното оборудване и сървърен капацитет в името на тази кауза.
Четирийсетимата запляскаха сърдечно.
– Само че това е едва половината битка. Това е избраната половина от нещата. Ами другата половина – нашата половина на граждани? Половината, в която се очаква да се включим всички ние?
На екрана зад Бейли се появи снимка на празна изборна стаичка в пуст училищен физкултурен салон. Образът се разми и на негово място се появиха числа.
– Това е броят на избирателите при последните избори. Както виждате, на национално ниво това са били около 58 процента от хората с право на глас. Невероятно, не мислите ли? А когато погледнем изборната активност на щатските и местните избори, процентите рязко спадат: 32 на щатските, 22 на окръжните, 17 на повечето избори в малките градове. Що за нелепост е това – колкото по-близо е управникът до дома, толкова по-малко ни е грижа. Няма никаква логика, не мислите ли?
Мей погледна броя на зрителите си – бяха над два милиона. И към тях се присъединяваха по около хиляда на всяка секунда.
– Добре – продължи Бейли, – знаем, че има доста начини, по които технологиите (голяма част от които са създадени тук) са спомогнали за улесняването на изборния процес. Опитите ни да го направим по-достъпен и лек стават все по-успешни. По мое време можеше да се регистрираш като гласоподавател и когато отидеш да си подновиш шофьорската книжка. Удобно беше. След това някои щати позволиха това да може да става и онлайн. Чудесно. Но как се отразява това на изборната активност? Не особено силно. Тъкмо тук обаче нещата стават интересни. Ето колко души са гласували на последните национални избори.
Екранът зад него показа 140 милиона.
– И ето колко души са имали правото да гласуват.
Появи се числото 244 милиона.
– Същевременно обаче, ето ни и нас. Вижте колко американци са регистрирани в Кръга.
На екрана се изписа 241 милиона.
– Доста удивително, не мислите ли? В Кръга има регистрирани със сто милиона души повече, отколкото са гласували за президент. Какво ви говори това?
– Че сме страхотни! – провикна се един по-възрастен мъж от втория ред, със захабена тениска и прошарена коса, вързана на опашка. Из залата се разнесе смях.
– Е, разбира се – съгласи се Бейли, – но освен това? Говори, че Кръгът знае как да накара хората да се включат. Има много хора във Вашингтон, които са съгласни с това, които виждат у нас решението как да направят тази демокрация изцяло активна.
Зад Бейли се появи добре познатият образ на Чичо Сам. След това до него изникна и самият Бейли, облечен в същите одежди, застанал в същата поза. Аудиторията се разкиска.
– И ето че стигнахме до същината на днешната сесия, а именно: защо да не може профилът ви в Кръга автоматично да ви впише в регистъра на гласоподавателите?
Бейли плъзна поглед из залата, като отново за миг се спря на Мей и публиката й. Тя си погледна гривната. „Тръпки ме побиха!“, писа един от зрителите.