– Да, знам, че първоначалната реакция ще бъде на съпротива. Как бихме могли да изискаме от някого да използва услугите ни? Но нека си спомним, че има какви ли не неща, които са задължителни за гражданите на тази държава – както и в повечето индустриализирани страни. Трябва ли да изпращаме децата си в училище? Да. Задължително е. Такъв е законът. Децата трябва да ходят на училище или да им осигурите някаква форма на домашно образование. Но при всяко положение е задължително. Също така е задължително да се регистрираш за военна служба, нали? Да си изхвърляш боклука по приемлив за обществото начин – не можеш да го оставиш на тротоара. Трябва да имаш шофьорска книжка, ако искаш да шофираш, а когато шофираш – да си слагаш колана.
Стентън отново се обади:
– Изисква се от хората да плащат данъци. И осигуровки. И да участват в съдебно жури, ако ги призоват.
– Точно така – пое Мей, – и да се пикае в затворени помещения, не по улиците. Мисълта ми е, че имаме десет хиляди закона. Изискваме толкова много неща от гражданите на Съединените щати. Защо тогава да не можем да изискаме и да гласуват? В десетки държави е така.
– И тук се е предлагало – каза един от по-възрастните членове на Бандата.
– Но не и от нас – контрира го Стентън.
– И тъкмо в това е въпросът – каза Мей и кимна на Стентън. – Досега никога не сме разполагали с необходимата технология. Тоест, във всеки друг момент в историята би излязло твърде скъпо да издириш всеки един човек и да го регистрираш, след което и да се погрижиш да гласува. Трябва да обикаляш от врата на врата. Да превозваш хората до изборните секции. Немислимо е. Дори в държавите, където гласуването е задължително, няма как да бъде наложено. Но днес това вече е по силите ни. Ако се засекат гласоподавателните регистри с имената в ТиСи, ще се пресеят всички онези, които не са подали гласа си. Регистрацията е автоматична и когато настъпи денят на изборите, можем да се погрижим всички да се включат.
– Как ще го направим? – каза женски глас. Мей осъзна, че е на Ани. Не беше директно заяждане, но и не прозвуча никак приятелски.
– О, боже – включи се Бейли, – по стотици начини. Това е лесната част. Напомняш им десет пъти в деня на изборите. Или профилът им не работи, докато не гласуват. Аз поне залагам на този вариант. Получаваш съобщение: „Здравей, Ани! Отдели пет минути да гласуваш“. – Когато изрече името й, се усети нотка на разочарование и предупреждение, с което Бейли искаше да я откаже от желанието да си отвори устата повторно. Лицето му се разведри, когато се обърна обратно към Мей. – Ами онези, които нямат профил в Кръга?
Мей се усмихна. Имаше отговор. Погледна си гривната. Зрителите й вече бяха 7 202 821. Кога станаха толкова?
– Е, всеки трябва да плаща данъци, нали? Колко хора вече го правят онлайн? Миналата година май бяха осемдесет процента. Защо да не прекратим дублирането на услуги и не слеем всичко в една унифицирана система? Използваш профила си в Кръга, за да си платиш сметките, да се регистрираш за изборите, да си плащаш паркинга, за какво ли не. Така ще спестим на всеки потребител стотици часове неудобство, а на държавата – милиарди.
– Стотици милиарди – поправи я Стентън.
– Абсолютно – съгласи се Мей. – Нашият интерфейс е безкрайно по-лесен за употреба от, да речем, уебсайтовете на автотранспортните служби из страната. Ами ако човек може да си поднови книжката през нас? Ако всяка държавна услуга бъде подпомогната чрез нашата мрежа? Хората ще оценят подобна възможност. Вместо да обикалят по сто различни сайта за сто различни държавни услуги, ще могат да свършат всичко наведнъж, през Кръга.
Ани отново си отвори устата. Мей веднага осъзна, че е грешка.
– Но защо тогава самата държава да не си създаде такава обединена услуга? Защо сме им ние?
Мей не можеше да прецени дали въпросът е реторичен, или Ани наистина смята коментара си за обоснован. При всяко положение голяма част от хората в залата се подхилваха. Държавата да си създаде система от нулата и да бъде конкурент на Кръга? Мей погледна Бейли, после Стентън. Стентън се усмихна, вдигна брадичка и реши да се заеме лично с тази намеса.
– Ами, Ани, подобен държавен проект за изграждане на такава платформа поначало би бил нелеп, скъп и, с една дума, невъзможен. Ние вече разполагаме с инфраструктурата, както и с 83 процента от електората. Това дава ли отговор на въпроса ти?
Ани кимна и в очите й се четеше страх, разкаяние, а може би дори и някакво бързо стапящо се неподчинение. Тонът на Стентън беше явно пренебрежителен и Мей се надяваше да омекне в хода на изказването.