– Защо те е грижа толкова? Ако не ти харесва, защо просто не напуснеш? Знам, че си шпионин за друга компания. Или за Уилямсън. Или за някакъв побъркан политик анархист.
– Мей, това е краят. Знаеш, че ще повлияе на всички. Кога за последно си успяла пълноценно да разговаряш с родителите си? Нещата очевидно не са наред, а ти се намираш в уникална позиция, от която можеш да влияеш на исторически събития, които се случват тук. Това е краят. Това е моментът, в който историята се преобръща. Представи си, че си можела да направиш нещо, преди Хитлер да стане канцлер. Преди Сталин да окупира Източна Европа. На път сме да създадем още една гладна, много зла империя, Мей. Разбираш ли?
– А ти осъзнаваш ли, че звучиш като побъркан?
– Мей, знам, че след няколко дни има голяма среща с планктона – на която младежите ще си изложат идеите и ще се надяват Кръгът да ги погълне.
– Е?
– Трябва да достигнем до младите и точно на тази среща публиката ти ще е голяма и най-вече от младежи. Перфектно е. И мъдреците ще са там. Трябва да се възползваш от тази възможност и да предупредиш всички. Трябва да кажеш: „Нека се замислим какво означава затварянето на Кръга“.
– Завършването ли имаш предвид?
– Едно и също е. Какво ще означава то за личната воля, за свободата да се движиш, да правиш това, което искаш, да си свободен.
– Ти си луд. Направо не мога да повярвам, че... – Мей искаше да каже „спах с теб“, но само мисълта за това й се струваше безумна.
– Мей, не може една единица да притежава властта, с която разполагат тези хора.
– Затварям.
– Мей, премисли го. Ще се пишат песни за теб.
Мей затвори.
Докато стигне до Голямата зала, там вече гъмжеше от няколко хиляди кръгаджии. Останалата част от служителите трябваше да останат по работните си места за демонстрацията на Демораж в рамките на цялата компания – щеше да се гласува от компютри, таблети и дори ретинен интерфейс. На екрана в Голямата зала се виждаше огромна решетка oт камери, които показваха кръгаджиите в готовност на всеки ъгъл от всяка сграда. В едно от съобщенията си в Зинг Шарма беше пояснила, че след като получат въпросите, кръгаджиите няма да могат да правят нищо, докато не отговорят. „Тук демокрацията е задължителна!“, писа тя и за радост на Мей добави: „Споделянето е щедрост“. Мей щеше да гласува през гривната си и беше обещала на зрителите си да вземе предвид и тяхното мнение, ако са достатъчно бързи. Шарма сподели, че гласуването не би трябвало да отнеме повече oт шейсет секунди.
На екрана се появи логото на Демораж и първият въпрос излезе под него:
1. Смятате ли, че Кръгът трябва да предлага по-голямо разнообразие от вегетариански ястия?
Тълпата в Голямата зала се разсмя. Екипът на Шарма беше решил да започне с тестовия въпрос. Мей си провери гривната и видя, че няколкостотин зрители са изпратили усмивки, затова също избра тази опция и натисна бутона „изпрати“. Вдигна поглед към екрана, на който се виждаше как всички кръгаджии гласуват. В рамките на единайсет секунди целият кампус беше отговорил на въпроса и резултатът беше изчислен. Осемдесет и осем процента от хората искаха по-голям избор от вегетариански ястия.
Получи се съобщение от Бейли: „Речено – сторено!“.
Голямата зала се разтресе от аплодисменти.
Появи се следващият въпрос:
2. Смятате ли, че инициативата „Доведи дъщеря си на работа“ трябва да се провежда два пъти в годината, вместо само веднъж?
Резултатът беше наяве след 12 секунди. Четиресет и пет процента бяха отговорили с „ДА“. Бейли написа: „Май засега веднъж е достатъчно“.
Дотук демонстрацията беше абсолютен успех и Мей се радваше на поздравленията, които получаваше от всички наоколо и от зрителите си по цял свят. Появи се и третият въпрос и залата избухна в смях:
3. Джон, Пол или... Ринга?
Отговорът, който отне 16 секунди, предизвика експлозия от изненадани възгласи: победител беше Ринга с 64 процента. Джон и Пол бяха почти наравно с 20 и 16 процента.
Четвъртият въпрос започна със сериозна инструкция: Представете си, че от Белия дом искат да чуят нефилтрираното мнение на избирателите си. И че имате пряката и непосредствена възможност да повлияете на външната политика на САЩ. Този път помислете добре. Може да дойде ден – трябва да дойде ден, – когато от всички американци ще се очаква да изразяват мнението си по подобни въпроси.
Инструкцията изчезна и на нейно място се появи въпросът:
4. Разузнавателните служби са локализирали опасния терорист Мохамед Халил Ал Хамад в гъсто населен провинциален район на Пакистан. Да изпратим ли дрон да го убие, имайки предвид голямата вероятност от известен брой цивилни жертви?