Беше прекарала над четири часа в O.K. Запъти се към общежитията – чувстваше се далеч по-добре и по-спокойна – и откри Франсис в леглото, където работеше на таблета си и монтираше собствения си лик в любимите си филми.
– Виж! – той и показа сцена от екшън, в който вместо Брус Уилис, главният герой се играеше от Франсис Гаравента. Софтуерът е почти безупречен, сподели Франсис, и може да се използва и от дете. Кръгът тъкмо го бил закупил от тримата му създатели от Копенхаген.
– Предполагам, че ще видиш повече утре – каза той и Мей си спомни за срещата с планктона. – Ще е забавно. Понякога идеите дори са добри! А като говорим за добри идеи...
Франсис я придърпа към себе си и я целуна, прихвана я през ханша и за миг Мей си помисли, че този път сексуалното преживяване ще е истинско, но точно когато си сваляше блузата, тя видя, че Франсис рязко стисна очи и потрепна, следователно нещата вече бяха приключили. След като се преоблече и си изми зъбите, той я помоли да го оцени и тя му даде сто.
Мей отвори очи. Беше 4:17 сутринта. Франсис спеше тихо с гръб към нея. Затвори очи, но единственото, за което можеше да мисли, бяха онези 368 души, които – вече беше очевидно – биха предпочели тя изобщо да не се е раждала. Трябваше да се върне обратно в O.K. Изправи се в леглото.
– Какво има? – разбуди се Франсис.
Мей се обърна и видя, че се е втренчил в нея.
– Нищо. Просто... онази работа с гласуването.
– Не може да ти пука точно пък за това! Само няколкостотин души бяха.
Той се протегна към гърба й от другата страна на леглото и се опита да я утеши, но постигна само нещо като забърсване през кръста й.
– Но кои са те? – попита го тя. – Сега трябва да се разхождам из кампуса, без да знам кой предпочита да съм мъртва.
Франсис също се изправи.
– Защо просто не провериш?
– Какво да проверя?
– Кой е натиснал този отговор. Къде си мислиш, че си, в осемнайсети век ли? Това е Кръгът! Можеш да видиш кой ти се е намръщил.
– Информацията е прозрачна, така ли?
В мига, в който думите излязоха от устата й, Мей се почувства глупаво.
– Искаш ли да погледна? – предложи Франсис и след секунди прелистваше с пръст на таблета. – Ето го и списъка. Напълно достъпен – точно там е работата с Демораж. – Докато четеше списъка, присви очи. – Да, този хич не ме изненадва.
– Какво? – каза Мей и сърцето й подскочи. – Кой?!
– Господин Португалия.
– Алистър?
Главата й пламна.
– Тъпак – каза Франсис. – Както и да е, майната му. Искаш ли целия списък?
Той обърна таблета към нея, но преди сама да разбере какво прави, Мей се отдръпна със здраво стиснати очи. Отиде в ъгъла на стаята, скрила лице в шепите си.