– Чакай, чакай – сепна се Франсис, – не е някакво бясно животно, спокойно. Просто списък с имена.
– Спри – простена Мей.
– Повечето сигурно дори не са искали да го кажат на сериозно. Даже лично знам, че някои от тях всъщност те харесват!
– Стига. Спри.
– Добре, добре. Искаш ли да го затворя?
– Да, моля те.
Франсис се подчини. Мей влезе в банята и затвори вратата.
– Мей? – обади се той от другата страна.
Тя пусна душа и се съблече.
– Може ли да вляза?
Под биещата струя, Мей се почувства по-добре. Пресегна се и запали лампата. Усмихна се и си помисли, че реакцията й към списъка беше глупава. И разбира се, че гласуването ще е публично. При истинската демокрация, по-чистата демокрация, хората не се страхуват да подадат гласа си и, още по-важното, не се страхуват да носят отговорност за гласа си. Сега зависеше единствено от нея да разбере кои са били тези, които са й се намръщили, и да ги спечели на своя страна. Е, може би не веднага. Трябваше й време да се подготви, но когато узнаеше – трябваше да знае, беше нейно задължение, – работата й по спечелването на тези 368 гласа щеше да е проста и откровена. Мей кимаше и се усмихна, когато осъзна, че е сама под душа, но си кима. Само че не можеше да се удържи. Цялата тази елегантност, идеологическата чистота на Кръга, на истинската прозрачност й носеха покоя и топлината на логиката и реда.
Събралата се група беше прекрасна пъстра компания от младежи с расти и лунички, със сини и зелени, и кафяви очи. Всички седяха отпред със сияещи лица. Всеки имаше по четири минути да представи идеята си пред комисията кръгаджии, сред които Бейли, Стентън (и двамата бяха в залата и оживено разговаряха с други членове на Бандата) и Тай, който се включи през видео връзка. Седеше в някаква празна бяла стая, облечен с обичайния възголям анорак, и се взираше в камерата и залата пред себе си с изражение, което не показваше нито отегчение, нито видим интерес. Младите презентатори искаха да впечатлят не толкова другите двама Мъдреци или старшите кръгаджии, а тъкмо него. Донякъде бяха като негови деца: мотивирани от успеха му, младостта му, умението му да превръща идеите в реалност, но и да остава себе си – напълно отвеян, но същевременно изключително продуктивен. И те искаха да са като него, но търсеха също и парите, които бяха част от сделката.
Това беше събитието, за което говореше Калден – където според него щеше да има максимален брой зрители и на което настояваше Мей да каже на всички, че Кръгът не бива да се затваря, че Завършването ще доведе до нещо като Армагедон. Не се бяха чували от онзи разговор в тоалетните, и слава богу, помисли си тя. Сега повече от всякога беше сигурна, че е някакъв хакер шпионин, някой от бъдеща конкурентна компания, който се опитва да обърне Мей и още кой знае кого срещу Кръга, да го взриви отвътре.
Отърси се от всички мисли за него. Знаеше, че тази среща ще е плодотворна. Десетки от служителите в Кръга са били наети точно така: дошли в кампуса като кандидати, представили идеята си, идеята се купила на мига и в резултат на това кандидатът бил назначен на работа. Мей знаеше, че Джаред е постъпил в Кръга така, както и Джина. Това беше един от по-сензационните начини да се озовеш тук: представяш идея, тя се възприема, награждават те с позиция и възможност за акции в компанията и виждаш с очите си как идеята ти се реализира за нула време.
Мей обясни всичко това на зрителите си, докато залата се запълваше. Присъстваха около петдесет кръгаджии от различни отдели, Мъдреците, Бандата на четирийсетимата и няколко асистенти. Всички седяха срещу редицата чакащи реда си кандидати, някои от които все още тийнейджъри.
– Много ще е вълнуващо! – каза Мей на зрителите си. – Както знаете, за пръв път излъчваме на живо подобна среща... – За малко да добави „с планктона“, но за щастие се усети навреме и се спря. Погледна гривната. Имаше 2.1 милиона зрители, макар че очакваше броят бързо да се покачи.
Първият кандидат, Файзал, не изглеждаше на повече от двайсет. Кожата му сияеше като лакирано дърво, а предложението му беше съвсем просто: вместо да се водят безкрайни мини-битки за това дали разходите на даден човек могат да се следят, или не, защо да не се сключи сделка с този човек? Ако толкова желаните потребители се съгласят да използват Кръгови пари за всичките си покупки и да споделят пазарните си навици и предпочитания с Кръга, тогава биха могли да получат различни намаления, точки и отстъпки в края на всеки месец – като безплатни въздушни мили, ако използваш една и съща кредитна карта.