Мей знаеше, че тя лично веднага би се записала за подобен план и предположи, че покрай нея същото щяха да направят още милиони други.
– Много интересно – каза Стентън. След време Мей щеше да научи, че кажеше ли той „много интересно“, значи е готов да купи идеята и да наеме създателя й.
Второто предложение беше на афроамериканка на около двайсет и две години. Казваше се Белинда и идеята й, както тя сама каза, би могла да заличи расовото профилиране от страна на полицията и органите за сигурност на летищата. Мей започна да кима: точно това обичаше най-много у поколението си – способността да вижда приложенията на Кръга в защита на социалната справедливост и да се заема с тези проблеми с хирургическа прецизност. Белинда изкара на екрана видео на оживена градска улица, по която няколко хиляди души се разминаваха под камерата, без дори да знаят, че ги снимат.
– Всеки ден полицията спира шофьори, защото „карат в чернокожо състояние“. Всеки ден спират млади афроамериканци на улицата, натискат ги срещу някоя стена, претърсват ги, ограбват им правата и честта.
За момент Мей се замисли за Мърсър и й се прииска и той да слушаше това. Да, понякога приложенията на интернет наистина можеха да са малко малоумни и комерсиални, но за всяко едно от тях имаше по три проактивни приложения, които впрягаха силата на технологиите, за да направят човечеството по-добро.
Белинда продължи:
– Подобни практики единствено засилват ненавистта между цветнокожите и полицията. Виждате ли тази тълпа? Състои се най-вече от млади цветнокожи мъже, нали? Ако покрай тази пресечка мине някоя патрулка, всички ще са заподозрени, нека не си кривим душата. Но не бива да е така.
В този момент сред тълпата на екрана трима мъже започнаха да мигат в червено или оранжево. Продължаваха да се движат, да се държат нормално, но сега бяха оцветени и се открояваха от масата.
– Тримата мъже, които виждате, са рецидивисти. Оранжевият цвят сигнализира за дребни криминални прояви – дребни кражби, притежание на наркотици, престъпления без насилие и жертви. – Двама от мъжете бяха оцветени в оранжево. По-близо до камерата обаче се движеше безобидно изглеждащ мъж на около петдесет, който примигваше в червено от глава до пети. – Третият мъж е бил осъждан за сериозни престъпления като въоръжен грабеж, опит за изнасилване и повторни нападения.
Мей се обърна и видя увлеченото изражение на Стентън, който слушаше с леко отворена уста.
Белинда продължи:
– В момента виждаме това, което би видял всеки полицай, екипиран с КримРадар – проста програма, която може да се използва с всяко ретинно устройство. Полицаят не трябва да прави нищо. Просто сканира тълпата и веднага вижда всички хора с някаква присъда. Представете си, че сте полицай в Ню Йорк. Изведнъж този град с осем милиона души става безкрайно по-лесно контролируем, когато знаеш накъде да насочиш усилията си.
Стентън проговори:
– Как знаеш? Чрез някакъв чип ли?
– Възможно е – отговори Белинда. – Може да е чип, ако успеем да го наложим. Иначе, още по-лесно, биха могли да им слагат гривни. Гривните на глезена се слагат вече от десетилетия. Модифицираме гривната така, че да се разпознава от ретинното устройство, и получаваме и опция за проследяване. Разбира се – добави тя, като погледна към Мей с топла усмивка, – може да се приложи и технологията на Франсис, и да работим с чипове. Но това, предполагам, ще срещне известни законови препятствия.
– Може би да, може би не – каза Стентън и се облегна назад.
– Е, очевидно това би бил идеалният вариант. Ще е вечен. С чипа винаги ще знаеш кои са били престъпниците, за разлика от гривната, която все пак подлежи на известно фалшифициране или премахване. Освен това има хора, които ще настояват, че след определен период е редно гривните да се свалят, криминалните прояви – да се заличат.
– Тази перспектива никак не ми допада – каза Стентън. – Право на обществото е да знае кой е извършил престъпление. Съвсем логично е. Тъкмо така властите се справят със сексуалните престъпници от години насам: проявиш ли се като сексуален престъпник, влизаш в регистъра. Адресът ти става обществено достояние, трябва да се разходиш из квартала, да се представиш като такъв, какъвто си и така нататък, защото хората имат правото да знаят кой живее сред тях.
Белинда кимаше.
– Да, абсолютно. Точно така. По този начин на практика маркираме провинилите се и от онзи момент нататък, ако си полицай, вместо да караш по улицата и да спираш всеки, който има тъмна кожа или носи развлечени панталони, просто ще използваш ретинната апликация и ще виждаш престъпниците в ярки цветове – жълто, оранжево и червено, според сериозността на престъпленията им.