Стентън вече се бе привел напред.
– Хайде да доведем нещата с една крачка по-далеч. Разузнавателните агенции веднага могат да създадат мрежа с всички контакти на престъпника, всички съизвършители. Отнема секунди. Чудя се дали не може да има вариации в оцветяването, за да се вземат предвид и известните на властите съучастници, дори и те лично все още да не са били арестувани или осъдени. Както знаем, много от престъпните босове никога не са били осъждани за нищо.
Белинда кимаше въодушевено:
– Така е, абсолютно! И в тези случаи ще използваш някакво мобилно устройство, за да маркираш индивида, тъй като няма да разполагаш с удобството на присъда, която да е подсигурила задължителния чип или гривна.
– Да, да – каза Стентън, – има различни варианти. И много хубави неща за обсъждане. Заинтригуван съм.
Белинда засия, седна и стрелна следващия кандидат, Гарет, с престорена равнодушна усмивка. Той се изправи и примигна притеснено. Беше висок мъж със светлорижава коса. Получил пълното внимание на всички в залата, той се ухили срамежливо и малко накриво.
– Ами, за добро или зло, моята идея е подобна на тази на Белинда. Когато осъзнахме, че работим по сходни проекти, решихме отчасти да се съюзим. Главната допирателна е, че и двамата се интересуваме от безопасността. Смятам, че моят план би могъл да заличи престъпността квартал по квартал, район по район.
Той застана до екрана и показа изображение на малък квартал между четири главни улици с двайсет и пет къщи. Ярки зелени линии бележеха местоположението на къщите и така зрителите виждаха интериора. Мей си помисли, че този вид преглед напомня на топлинна карта.
– Идеята се базира на съседския охранителен модел, при който групи съседи се грижат за безопасността едни на други и докладват на властите при проява на ненормално поведение. „Квартална стража“ (така съм я кръстил, но разбира се подлежи на промяна) разчита на силата на монтираните камери и като цяло на Кръга и прави извършването на престъпление, каквото и да е престъпление, изключително трудно при пълна активност на въпросния квартал.
Гарет натисна някакво копче и къщите се изпълниха с фигури, по две, три или четири във всяка сграда, всички в син цвят. Движеха се из дигиталните си кухни, спални и дворове.
– Ето, както виждате, това са жителите в квартала. Оцветени са в синьо, защото всички са регистрирани в Квартална стража с отпечатъци, ретина, телефонен номер и дори телесен профил.
– Това би виждал и всеки от тях, така ли? – попита Стентън.
– Да. Това е домашният изглед.
– Впечатляващо – отбеляза Стентън. – Вече съм заинтригуван.
– И така, виждате, че всичко е спокойно в квартала. Всеки, който е там, има право да е там. Но нека сега да видим какво става, когато се появи непознат човек.
На екрана изникна фигура, оцветена в червено, и се запъти към входната врата на една от къщите. Гарет се обърна към публиката и повдигна вежди.
– Системата не разпознава този човек, затова го показва в червено. Всеки нов индивид, който влезе в рамките на квартала, автоматично задейства програмата. Всички съседи ще получат съобщение на домашните и мобилните си устройства, че в квартала има посетител. Обикновено не е голяма работа. Просто нечий приятел или чичо е дошъл на гости. Все пак обаче другите знаят, че има нов човек и къде точно е той.
Стентън се беше облегнал назад, сякаш знае останалата част от историята и иска малко да забърза нещата:
– Следователно, предполагам, че има начин да бъде неутрализиран.
– Разбира се. Хората, при които е дошъл на гости, могат да изпратят съобщение до системата, да потвърдят, че е познат, да го идентифицират: „Това е чичо Джордж“. Могат да го направят и предварително. Така чичото ще пристигне в синьо.
В този момент чичо Джордж от червено се оцвети в синьо и влезе в къщата.
– И всичко в квартала отново е наред – каза Гарет.
– Освен ако не дойде истински злодей – подтикна го Стентън.
– Да, в редките случаи, когато човекът наистина е някой със зли намерения... – Сега на екрана ще се появи червена фигура, която се промъква около къщата и наднича през прозорците. – Тогава целият квартал ще разбере. Ще знаят къде е и ще могат да стоят далеч от него или да се обадят в полицията, или да се опитат да го спрат, или каквото решат, че е правилно.
– Много добре. Чудесно – каза Стентън.
Гарет засия.
– Благодаря. А покрай идеята на Белинда се замислих, че всички бивши престъпници, които живеят в квартала, ще се виждат в оранжево и червено на всички екрани. Или пък в друг цвят, за да знаеш, че са жители на квартала, но че имат някакви провинения, нещо такова.