Стентън кимна:
– Хората имат право да знаят.
– Абсолютно – съгласи се Гарет.
– Както изглежда, това решава проблема на Очите – каза Стентън, – а той е, че макар да има камери навсякъде, не всички гледат всичко. Ако се извърши престъпление в три часа сутринта, кой ще гледа точно камера 982?
– Така е – потвърди Гарет. – Сега обаче камерите ще са само част от цялата схема. Цветовото маркиране ти показва различния в тълпата и така можеш да се съсредоточиш само върху него. Разбира се, уловката се крие във въпроса дали тази система би нарушила някакви лични права и закони.
– Не смятам, че това ще е проблем – възрази Стентън. – Имаш правото да знаеш кой живее на улицата ти. Каква е разликата между програмата и това да трябва да се представиш на всичките си съседи? Това е просто една по-напреднала и пълна версия на израза „добрите огради означават добри съседи“. Смятам, че тази програма би могла да елиминира на практика всички престъпления, извършени от непознати, в която и да е общност.
Мей си погледна гривната. Не можеше да преброи всички, но стотици зрители вече искаха продуктите на Белинда и Гарет, веднага. „Къде?“ „Кога?“ „Колко?“
В този момент се чу и гласът на Бейли:
– Единственият въпрос, останал без отговор, е какво можем да направим, ако престъплението се извърши от някого в самия квартал? Или в къщата?
Белинда и Гарет се обърнаха към добре облечена жена с много къса черна коса и стилни очила.
– Май е мой ред – каза тя, изправи се и заглади черната си пола. – Казвам се Финеган и идеята ми е свързана с насилие над деца в дома. Аз самата станах жертва на насилие, когато бях малка – поясни тя и направи пауза от една секунда, за да прикове вниманието. – Това престъпление, сравнено с всички останали, като че ли е най-трудно да бъде предотвратено, имайки предвид, че престъпниците несъмнено са част от семейството, нали така? Само че осъзнах, че нужните инструменти вече са налице. Първо, повечето хора вече имат устройства под една или друга форма, които следят нивото им на гняв и сигнализират, когато той се покачи опасно. Ако комбинираме този инструмент със стандартни сензори за движение, можем да разберем мигновено, когато се случва нещо лошо или дори когато е на път да се случи. Нека ви дам пример. Да вземем един такъв сензор, инсталиран в кухнята. Често се използват във фабрики или кухни в ресторантите, за да следят дали готвачът или работникът извършват дадена задача по стандартния начин. Имам сведения, че и Кръгът ги използва, за да подсигури регулярност в много отдели.
– Да, така е – потвърди Бейли и предизвика далечен смях някъде от стаята.
Стентън поясни:
– Държим патента на тази технология. Знаеше ли?
Финеган се изчерви и като че ли за миг се почуди дали да не излъже. Можеше ли да каже, че е знаела?
– Не бях запозната с тази подробност – призна тя, – но се радвам, че вече съм наясно.
Стентън сякаш се впечатли от самообладанието й.
– Както знаете – продължи Финеган, – всяко необичайно движение или нестандартен ред на изпълнение на действията на работното място дава сигнал на компютъра и или получаваш съобщение, което ти напомня какво си забравил да извършиш, или вписва грешката в регистрите, за да бъде прегледана от ръководството. Затова си помислих, защо да не използваме същите сензори и в дома, особено в рисковите домакинства, за да следим всякакви прояви на извъннормено поведение?
– Като димен детектор за хора – обади се Стентън.
– Точно така. Димният детектор се задейства при най-малкото покачване на въглероден диоксид във въздуха. Е, говорим за същото нещо. Инсталирала съм такъв сензор тук, в тази зала, и искам да ви покажа какво вижда той.
На екрана зад нея се появи силует с размерите и формата на самата нея – синя сянка, която повтаряше движенията й.
– Ето, това съм аз. Сега наблюдавайте как се движа. Ако се разходя наоколо, сензорите ще отчетат поведението ми като в рамките на нормата.
Силуетът зад нея остана син.
– Ако нарежа един домат – каза Финеган и имитира рязане на въображаемия домат, – резултатът ще е същият. В нормата съм.
Синята й сянка повтори движението.
– Но вижте какво ще стане, ако направя опит за насилие.
Финеган рязко вдигна ръце и ги спусна пред себе си, все едно удря дете. Фигурата на екрана веднага се оцвети в оранжево и запищя пронизителна аларма.
Звукът беше като пулсиращ, ритмичен писък. Според Мей беше твърде силен за демонстрация и погледна към Стентън, който се беше облещил.