Това ми даде последния тласък, от който се нуждаех, за да направя крачката, която така или иначе планирах.
Местя се на север, в най-дълбоката и безинтересна гора, която успея да открия. Знам, че камерите ви картографират тези зони, както направихте с Амазонка, Антарктида, Сахара и прочие. Но поне ще имам някаква преднина. И когато дойдат камерите, ще продължа да се местя на север.
Мей, трябва да призная, че ти и твоите хора победихте. Всичко кажи-речи приключи, вече го осъзнавам. Но преди онази среща все още таях някаква надежда, че тази лудост е заразила само вашата компания, само хилядите промити мозъци, които работят за вас и милионите, които боготворят Кръга като златен телец. Таях надежда, че съществуват хора, които ще се надигнат срещу вас. Или че новото поколение ще може да прозре колко абсурдно, потисническо и извън контрол е всичко това.
Мей си погледна гривната. Вече имаше четири нови анти-Мърсър онлайн клуба. Някой предложи да му заличи банковата сметка. „Само дайте знак.“
Но сега зная, че дори и някой да ви посече, дори още утре да настъпи краят на Кръга, на негово място вероятно би се появило нещо още по-ужасно. По света има още хиляда други Мъдреци, хора с коя от коя по-радикални идеи за незаконното притежание на лично пространство. Всеки път, когато реша, че няма как да стане по-лошо, виждам как идеите на някой деветнайсетгодишен придават на Кръга утопичен ореол на някакъв съюз за защита на гражданските свободи. Вие, хора, нямате страх (и вече знам, че вие сте повечето хора). Никаква степен на наблюдение не може да предизвика и капка тревога или съпротива.
Едно е да искаш да измерваш себе си, Мей – ти и твоите гривни. Приемам, че искате да си следите собствените движения, да записвате всичко, което правите, да събирате данни за себе си в името на... на каквото и да се опитвате да постигнете. Но това не ви е достатъчно, нали? Не ви стигат само вашите данни, искате и моите. Не се чувствате цели без тях. Това е болест.
Затова си тръгвам. В момента, в който четеш това, вече ще съм извън мрежата и предполагам, че и други ще се присъединят към мен. Всъщност знам, че ще има и други. Ще живеем под земята и в пустинята, и в горите. Ще сме като бежанци или отшелници, или някаква злощастна, но необходима комбинация между двете. Защото сме точно такива.
Предполагам, че се формира нещо като втора голяма схизма, че ще съществуват две човечества, разделени, но паралелни. Ще има такива, които живеят под купола на наблюдението, който ти помагаш да бъде издигнат, и такива, които живеят, или се опитват да живеят, извън него. Страх ме е до смърт за всички ни.
Мърсър
Беше прочела писмото пред камерата и знаеше, че зрителите й го смятат за също толкова налудничаво и смехотворно, колкото и самата тя. Коментарите се рояха, някои особено сполучливи: „Сега йетито ще се завърне в естествената си среда!“ и „Прав ти път, йети!“ Мей толкова се забавляваше покрай цялата история, че потърси Франсис, който докато се срещнат, вече беше видял текста, качен в пет-шест сайта. Един зрител от Мисури вече беше прочел писмото пред камера, нахлузил старовремска бяла перука и на фона на пародийно патриотична музика. Видео записът беше гледан три милиона пъти. Мей се смя и двата пъти, когато го изгледа, но все пак установи, че й е жал за Мърсър. Беше упорит, но в никакъв случай глупав. Имаше някаква надежда за него. Имаше някакъв шанс да го убедят.
На следващия ден Ани отново й беше оставила бележка и пак планираха да се срещнат в съседните тоалетни кабинки. Мей само се надяваше, че след втория залп на големи разкрития Ани е намерила начин да възприеме положението по-леко. Видя връхчето на обувката й под преградата между кабинките и изключи звука.
Ани се обади с прегракнал глас:
– Разбра, че стана още по-зле, нали?
– Чух нещо такова, да. Плакала ли си? Ани...
– Мей, не мисля, че мога да се справя с това. Едно е да знаеш какви са били предците ти от онези времена. Нещо в мен ми казваше, добре, родата ми е дошла в Северна Америка, започнали са на чисто, оставили са всичко това зад гърба си. Но мамка му, Мей, да знаеш, че са били робовладелци и тук! Това е просто безумно. От какви хора произхождам? Сигурно и аз нося същата болест.