– Съжалявам...
– И кой изобщо е снимал, за бога? Трети човек ли е имало в стаята? Кой? Услужливият съсед?
– Не си ли ги питала?
– Не. Защото това дотук е по-хубавата част от историята. Точно се канех да ги приклещя, когато изникна следващото нещо. И то е толкова по-гадно, че дори не ми пука за изневерите. Снимките са нищо в сравнение с видеото, което са намерили.
– Какво видео?
– Ами, това е един от малкото случаи, в които двамата са заедно – или поне нощно време. И записът е от някакъв кей. Имало е охранителна камера, предполагам, защото са държали разни стоки в складовете край водата. И затова има запис как родителите ми се мотаят по кея посред нощ.
– Секс запис ли искаш да кажеш?
– Не, къде-къде по-лошо. Ох, мамка му, толкова по-лошо. Мей, адски извратено е. Родителите ми си организират такива излизания от време на време – излизат с други двойки и пиянстват. Разказвали са ми. Пушат марихуана, пият, танцуват, посрещат изгрева. И така на всяка годишнина. Понякога в града, понякога отиват някъде, в Мексико например. Като дива нощ, която да ги държи млади, да им освежава брака и такива разни.
– Така?...
– Значи, знам, че е станало на годишнината им. Аз съм била на шест годинки.
– И?
– Едно е да не съм била родена... Ох, по дяволите! Както и да е. Не знам какво са правили преди това, но изведнъж се появяват пред охранителната камера в един часа сутринта. Пият вино от бутилката, провесват си краката над водата и за известно време всичко изглежда съвсем невинно и скучно. Но по-късно в кадър влиза и някакъв мъж. Нещо като бездомник, който се лашка напред-назад. Двамата го гледат как се разхожда наоколо. Мисля, че им казва нещо, те като че ли се засмиват и се връщат обратно към виното. После известно време не се случва нищо и бездомникът излиза от кадър. И после, след около десет минути, пак се връща и пада от кея във водата.
Мей ахна, после усети, че така само влошава нещата.
– А те виждат ли го как пада?
Ани хлипаше.
– Точно там е проблемът. Съвсем ясно го виждат. Става на един метър от тях. На записа се вижда как се изправят, навеждат се напред, викат към водата. Личи си, че са уплашени. После се оглеждат наоколо, все едно търсят телефон или нещо подобно.
– И намират ли?
– Не знам. Май не. Така и не излизат от кадър. И точно това е шибаният проблем. Виждат човека да пада във водата и просто си стоят. Не тичат да повикат помощ, не се обаждат в полицията, нищо. Не скачат във водата да го спасят. След няколко минути шашкане просто си сядат обратно и майка ми си обляга главата на рамото на баща ми, и така остават още десетина минути, след което стават и си тръгват.
– Може би са били в шок.
– Мей, казвам ти, че просто стават и си тръгват. Така и не са се обадили в полицията. Няма подобен запис. Не са съобщили и толкова. Само че откриват тялото на другия ден и се оказва, че човекът дори не е бил бездомник. Може би малко му е хлопала дъската, но е живеел с родителите си и е работел в някакъв ресторант, миел чинии. А родителите ми просто са стояли и са го гледали как се дави.
Ани вече се давеше в сълзи.
– Казала ли си им, че знаеш?
– Не. Не мога да говоря с тях. В момента съм адски отвратена от тях.
– Но още не е разкрито, така ли?
Ани си погледна часовника.
– Скоро ще бъде. След по-малко от дванайсет часа.
– А Бейли какво каза?
– Че нищо не може да направи. Знаеш го какъв е.
– Може би аз мога да направя нещо – каза Мей без никаква представа какво би било то. Ани не даде признак да вярва, че е Мей е способна да забави или да спре надвисналата буря.
– Толкова е извратено. Олеле, мамичката му стара... – изруга Ани, сякаш току-що осъзнала нещо. – Сега нямам родители!
Когато времето им свърши, Ани се върна в кабинета си, където каза, че ще си полегне, а Мей се върна на старото си бюро. Трябваше да помисли. Застана на вратата, където веднъж забеляза Калден да я гледа, и тя самата се загледа в новаците, чиято откровена работа и кимащи глави й подействаха успокоително. Тихото им жужене на одобрение и неодобрение събуди у нея чувство за ред и праведност. От време на време някой вдигаше глава и й се усмихваше или помахваше невинно към камерата и публиката, преди да се върне обратно към работата. Обля я вълна на гордост – с тях, с Кръга, с това, че е привлякъл такива чисти души. Те бяха отворени към света. Те бяха верни. Те не криеха, не скатаваха, не спотайваха.