Близо до нея седеше един новак на не повече от двайсет и две с буйна коса, която се издигаше от главата му като пушек. Работеше с такава концентрация, че не беше забелязал Мей, която стоеше зад него. Пръстите му пишеха по клавиатурата с бясна скорост, но плавно и тихо, докато едновременно отговаряше на клиентски запитвания и на въпроси от проучването. „Не, не, усмивка, не ми харесва“, казваше той и кимаше без усилие в пъргав такт., Да, да, не, Канкун, дълбоководно гмуркане, скъпи курорти, двудневна почивка, януари, януари, горе-долу, три, две, усмивка, усмивка, може би, да, „Прада“, „Конвърс“, не, не ми харесва, не ми харесва, усмивка, Париж.“
Както го гледаше, решението на проблема на Ани изведнъж й се стори очевидно. Просто имаше нужда от подкрепа! Имаше нужда да знае, че не е сама. В този момент всичко си дойде на мястото. Разбира се, че решението се намира в самия Кръг. Имаше милиони хора по света, които без съмнение биха застанали зад Ани и биха изказали подкрепата си по безброй неочаквани и сърдечни начини. Страданието е страдание само тогава, когато се случва в тишина и самота. Болката, изживяна публично пред милиони очи, изпълнени с любов, вече не е болка, а взаимност.
Мей отстъпи от вратата и се запъти към терасата на покрива. Имаше дълг – не само към Ани, приятелката си, а и към зрителите си. След като видя честността и откритостта, с която работеха новаците и онзи младеж с буйната коса, се почувства като лицемер. Докато изкачваше стълбите, се опита да оцени възможностите си и себе си. Преди броени минути прикри истината съвсем съзнателно – тъкмо обратното на откритост и честност. Скри звука от света, което беше равносилно на лъжа спрямо милионите, които си мислеха, че тя е винаги коректна, прозрачна.
Мей се загледа в кампуса под себе си. Зрителите й се чудеха какво точно гледа, защо мълчи.
– Исках всички вие да видите това, което виждам и аз – каза тя.
Ани искаше да се крие, да страда сама, да прикрива истината. И Мей беше решила да уважи желанието й, да й бъде вярна. Но не можеше ли лоялността към един човек да потъпче лоялността към милиони? Не беше ли тъкмо този начин на мислене, предпочитанието за личната, временна облага пред по-висшата кауза, заради който се бяха случвали многобройни ужаси в човешката история? Отново решението като че ли беше пред очите й, навсякъде около нея. Трябваше да помогне на Ани и да пречисти собствената си прозрачност, като можеше да постигне и двете с едно смело действие. Погледна часа. Имаше два часа до презентацията на „Копой“. Постоя на терасата, докато организира мислите си в ясно изказване. След това се отправи към тоалетните, към местопрестъплението, и преди да влезе, зърна отражението си в огледалото и вече знаеше какво трябва да каже. Пое си дълбоко въздух.
– Здравейте, мили зрители. Искам да направя изказване, макар и да е болезнено. Но смятам, че така е редно. Точно преди един час, както знаят повечето от вас, влязох в тази тоалетна, привидно за да се облекча във втората кабинка, ето тук. – Мей извърна обектива към редицата кабинки. – Но когато влязох вътре, седнах, изключих звука и проведох личен разговор с моя близка приятелка, Ани Алертън.
На китката й вече примигваха няколкостотин съобщения, като най-харесваното от всички до момента вече я оправдаваше: „Мей, приказките в тоалетната са позволени! Не се притеснявай. Вярваме в теб!“.
– До всички вас, които изпращате милите си думи – благодаря ви. Но по-важното в признанието ми е какво си говорихме с Ани. Мнозина от вас знаят, че Ани е част от един експеримент, програма за проследяване на родословието докъдето ни позволяват технологиите. Ани е открила някои неприятни факти в дълбините на историята си. Някои от предците й са извършвали сериозни злодеяния, заради които Ани не се чувства никак добре. За нещастие, утре ще бъде разкрит още един неприятен факт, но този път не толкова отдавнашен и вероятно по-болезнен.
Мей погледна гривната си и видя, че активните зрители почти са се удвоили през последната минута до 3 202 984. Знаеше, че много хора докато работят държат включено предаването от камерата й на екраните си, но рядко гледат активно. Сега беше явно, че предстоящото й изявление е приковало вниманието на милиони. Има нужда от съчувствието на тези милиони, помисли си тя, за да омекоти утрешния удар. Ани го заслужаваше.
– Затова, приятели, смятам, че трябва да впрегнем мощта на Кръга. Трябва да впрегнем съчувствието на всички хора по света, които вече познават и харесват Ани, или които могат да й съчувстват. Надявам се, че ще можете да й изпратите добрите си пожелания, собствените си разкази за някои мрачни истини от семейната история и да помогнете на Ани да почувства, че не е сама. Кажете й, че сте на нейна страна. Че все така я харесвате и че престъпленията на някой далечен роднина нямат връзка с нея, че това не променя мнението ви за нея.