Публиката заликува в отговор.
– Това, което предстои да видите, ще е напълно спонтанно и нережисирано. Дори и аз не знам кого ще потърсим днес. Човекът ще бъде избран на случаен принцип измежду имена в базата данни с бегълци от цял свят.
На екрана се завъртя огромен дигитален образ на планетата.
– Както знаете, голяма част от заниманията ни тук в Кръга са да търсим различни начини как да приложим социалните медии, за да създадем един по-безопасен и здравомислещ свят. Това вече е постигнато по безброй начини, разбира се. Сензорът ни за оръжия например наскоро влезе в обращение – програмата регистрира внасянето на всякакво огнестрелно оръжие във всякакъв тип сграда и задейства сигнал, който алармира всички в нея, както и местната полиция. Вече е в бета-тест в два квартала на Кливланд от пет седмици и резултатът е 57-процентов спад в престъпленията с огнестрелно оръжие. Не е никак зле, не мислите ли?
Мей направи пауза за аплодисменти. Чувстваше се напълно комфортно и знаеше, че това, което предстои да представи, ще промени света – мигновено и завинаги.
„Дотук – отлично“, каза глас в ухото й – Стентън. Беше я предупредил, че днес ще е част от екипа на „Допълнителни насоки“. „Копой“ представляваше специален интерес за Стентън и той държеше да присъства лично и да напътства презентацията.
Мей си пое дъх.
– Но един от най-странните аспекти на света ни е това как бегълците от правосъдието изобщо могат да се скрият някъде в един така взаимосвързан свят. Отне ни десет години да открием Осама бин Ладен. Д. Б. Купър, небезизвестният крадец, който скача от самолета с куфар, пълен с пари, все още е в неизвестност, десетилетия след бягството си. Време е да сложим край на подобни неща. И вярвам, че сега това ще стане факт.
Зад нея се появи силует. Очертанията показваха горната половина на човешко тяло, зад което се виждаха линии – типична снимка на арестант.
– След броени секунди компютърът ще избере на случаен принцип някой беглец. Не знам кой. Никой не знае. Но който и да е, със сигурност си е заслужил славата на заплаха за глобалната ни общност и „Копой“ ще го открие в рамките на двайсет минути. Готови ли сте?
Залата се изпълни с шепот, последван от колебливо ръкопляскане.
– Добре тогава – каза Мей. – Да изберем беглеца.
Пиксел по пиксел силуетът бавно се превърна в истински човек и когато процесът приключи и лицето беше завършено, Мей установи с лек шок, че избраникът е жена. Изражението й беше кораво, мижеше срещу камерата. Нещо у нея, може би малките очи и правата като черта уста, напомниха на Мей за фотографиите на Доротея Ланг – за онези изнурени от слънцето и прашните бури лица. Но когато под снимката се появиха данните й, Мей видя, че жената е британка и все още е сред живите. Прегледа информацията на екрана и насочи вниманието на публиката към най-важните точки.
– Така, това е Фиона Хайбридж. На четиресет и четири години. Родена в Манчестър, Англия. Осъдена е за тройно убийство през 2002 година. Заключила трите си деца в килера и заминала за Испания за един месец. И трите деца умрели от глад. Били са на под пет годинки. Изпратена е в затвор в Англия, но успяла да избяга с помощта на един от пазачите, когото вероятно е прелъстила. От десет години насам никой не я е виждал и от полицията на практика са загубили надежда, че някога ще я открият. Аз обаче смятам, че ще успеем, защото разполагаме с нужните инструменти и с възможностите на Кръга.
„Чудесно“, обади се Стентън в ухото й. „Сега да се концентрираме върху Великобритания.“
– Както знаете, вчера предупредихме всичките три милиарда потребители на Кръга, че днес ще направим живото-променящ анонс. В момента на живо ни гледат ето толкова хора... – Мей се обърна към екрана, където броячът се завъртя и спря на числото 1 109 001 887. – Добре, имаме над един милиард зрители. Хайде да видим колко от тях са във Великобритания. – На екрана се завъртя втори брояч, който показа 14 028 981. – Така, имаме информация, че личните й документи са невалидни от години, така че Фиона вероятно все още е някъде из страната. Смятате ли, че четиринайсет милиона британци и един милиард участници по света могат да открият Фиона Хайбридж за двайсет минути?
Публиката изрева, но Мей лично не беше сигурна дали ще се получи. Нямаше да е крайно изненадана, ако не успееха – или ако им отнемеше трийсет минути или дори час.