Но все пак винаги се случваше нещо неочаквано, нещо чудотворно, когато се впрегнеше цялата сила на всички потребители на Кръга. Беше сигурна, че до края на обедната почивка щяха да са я открили.
– Така, готови ли са всички? Да видим часовника! – В ъгъла на екрана се появи огромен цифров часовник, който показваше минутите, секундите и стотните. – Ще ви покажа някои от групите, които работят заедно по този проект. Дайте Университета на Източна Англия. – Появи се видеообраз на стотици студенти в огромна аудитория. Всички заликуваха. – Сега да видим хората в Лийдс. – На екрана изплува образ на площад, преливащ от хора, сгушили се един в друг в студеното, ветровито време. – На наше разположение са десетки групи из цялата страна като допълнение към силата на мрежата като цяло. Готови ли сте? – Тълпата в Манчестър и студентите в университета на Източна Англия вдигнаха ръце и заликуваха. – Чудесно! Три, две, едно... Старт!
До снимката на Фиона Хайбридж течаха няколко колони с коментари, най-популярните от които заставаха отгоре. Най-харесваният до момента, изпратен от мъж на име Саймън Хенсли от Брайтън, гласеше: „Сигурни ли сме, че искаме да намерим тази вещица? Прилича на плашилото от „Магьосникът от Оз!“‘
Из аудиторията се разнесе смях.
– Добре, време е да се заемем с нещата сериозно – каза Мей.
В друга колона на екрана потребителите изпращаха свои снимки на хора, които приличаха на Фиона – за три минути вече имаше 201 и повечето от тях доста се доближаваха до истината. Участниците в експеримента гласуваха кои от снимките най-вероятно показват търсената и след четири минути кандидатките бяха сведени до пет. Една от жените се намираше в Бенд, Орегон. Друга – в Банф, Канада. Трета – в Глазгоу. Тогава се случи нещо магическо, нещо, което беше възможно само когато целият Кръг се е устремил към една и съща цел: хората осъзнаха, че две от снимките са заснети в един и същи град – Кармартън, Уелс. И двете вероятно показваха една съща жена, която изглеждаше точно като Фиона Хайбридж.
След още деветдесет секунди някой идентифицира жената. Живеела под името Фатима Хиленски – име, което хората единодушно приеха за обещаващ индикатор. Дали някой, който се опитва да изчезне, би си сменил името напълно или би се чувствал по-добре със старите си инициали, с име като това – достатъчно различно, че да обезкуражи преследвачите си, но и достатъчно близко, за да може да използва почти същия си подпис.
Седемдесет и деветима от зрителите живееха в Кармартън или региона, а трима от тях писаха, че я виждат на практика всеки ден. Това беше доста обещаващо, но скоро един коментар от жена на име Гретчен Карапчек светкавично се изстреля на първа позиция със стотици гласове от останалите зрители. Тя пишеше от мобилния си телефон, че работи с жената от снимката в обществена пералня в покрайнините на Суонзи. Всички подканиха Гретчен да намери жената на мига и да я снима. Гретчен веднага включи камерата на телефона си и въпреки че все още имаше милиони хора, които следваха други следи, голяма част от зрителите бяха убедени, че жената, която търсят, е при Гретчен. Мей и повечето хора бяха приковали поглед в образа от камерата на Гретчен, която се движеше между огромни машини, от които излизаше пара, между колеги, които я гледаха с интерес, докато се придвижваше през огромното помещение и приближаваше – слаба, приведена напред жена, която захранваше с чаршаф два огромни въртящи се валяка.
Мей погледна часовника. Бяха изминали шест минути и трийсет и три секунди. Беше сигурна, че това е Фиона Хайбридж. Имаше нещо специфично във формата на главата й, нещо в начина, по който се движеше... и сега, когато вдигна поглед и видя камерата на Гретчен, която се плъзгаше към нея, по лицето й ясно се изписа осъзнаването, че се случва нещо много сериозно. Това не беше изражение на пълна изненада или смущение. Беше погледът на животно, което са хванали на местопрестъплението, докато рови в кофата за боклук. Дивашко изражение на гузна съвест и признание.
За миг Мей затаи дъх и й се стори, че жената ще се предаде, ще проговори пред камерата, ще признае престъпленията си и ще се примири, че са я открили.
Вместо това обаче онази побягна.
За един дълъг момент камерата стоеше неподвижно и заснемаше Фиона Хайбридж – вече нямаше съмнение, че е тя, – която бягаше стремглаво през помещението към стълбите.
– След нея! – провикна се най-после Мей и Гретчен се затича с камерата пред себе си.
Мей се разтревожи, че всичките им усилия могат да отидат на вятъра – намерена бегълка, но много бързо загубена отново заради непохватна колежка. Камерата се тресеше лудо нагоре по бетонните стълби и напред по дългия коридор, докато не стигна врата, през чието малко квадратно прозорче се виждаше бялото небе отвън.