Мей не знаеше към кого да се обърне. В помещението имаше петима души, четирима от които работеха на таблети, а петият беше на ретинен режим в ъгъла. Липсваше обичайното гише, от което да я поздрави някое административно медицинско лице.
– Мей?
Тя се обърна към гласа и видя лице на жена с къса черна коса, трапчинки на бузите и широка усмивка.
– Готова ли си?
Жената я отведе по син коридор до стая, която изглеждаше по-скоро като дизайнерска кухня, не като лекарски кабинет. Покани я да се настани в мекия стол и си тръгна. Мей седна, но скоро се изправи, привлечена от шкафовете по стените. Виждаше линийки, тънки като конец, които обозначаваха края на един шкаф и началото на съседния, но нямаше никакви дръжки. Мей прокара ръка по повърхността и едва усети миниатюрните процепи. Над шкафовете имаше стоманена лента, на която бяха гравирани думите: „За да лекуваме, трябва да знаем. За да знаем, трябва да споделяме“.
Вратата се отвори и тя се стресна.
– Здравей, Мей – каза едно лице, което се понесе към нея, прелестно и усмихнато. – Аз съм д-р Вилялобос.
Мей стисна ръката на лекарката със зяпнала уста. Жената беше твърде бляскава за това място, за тази стая, за Мей. Беше под четирийсетгодишна, с черна конска опашка и сияйна кожа. От шията й висяха елегантни очила, които за кратко следваха линията на кремавото сако и падаха върху налятата гръд. Носеше обувки на шестсантиметрови токчета.
– Много се радвам да те видя днес, Мей.
Мей не знаеше какво да каже. Накрая продума:
– Благодаря, че ме приехте – моментално се почувства като идиот.
– Не, аз ти благодаря, че дойде. Обикновено всички идват още първата седмица, затова се бяхме притеснили за теб. Има ли някаква причина да го отложиш толкова?
– Не, не. Просто бях заета.
Мей огледа лекарката за физически недостатъци и най-накрая на врата й откри бенка, от която излизаше едничък фин косъм.
– Твърде заета за здравето си? Не говори така. – Тя се обърна с гръб към Мей, за да приготви някаква напитка. След това се завъртя обратно, усмихната. – Това е просто контролен преглед, през който минават всички новодошли в Кръга. На първо място сме клиника по превенция и профилактика. За да може всички от Кръга да са здрави както духом, така и тялом, предлагаме услуги за добра цялостна кондиция. Предполагам, че не са ти казали нещо по-различно?
– Не. Имам приятелка, която работи тук вече от няколко години. Казвала ми е, че медицинските грижи тук са невероятни.
– Много се радвам да го чуя. А коя е приятелката ти?
– Ани Алертън.
– А, да. Помня, че го пишеше в досието ти. Та кой не харесва Ани? Предай й много поздрави. Макар че мога и сама да го направя. От моите пациенти е и се виждаме през седмица. Казала ли ти е, че прегледите са на всеки две седмици?
– Значи...
Лекарката се усмихна.
– Два пъти в месеца. Затова говорим за добра цялостна кондиция. Ако идваш само когато има проблем, никога няма да си с една крачка напред. Двуседмичните прегледи включват диетоложка консултация и наблюдение на всякакви промени в общото ти здравословно състояние. Това е ключово за ранното откриване на проблеми, за точното дозиране на медикаментите, ако приемаш такива, за да забележим, ако нещо не е наред, от километри, а не чак когато вече те е прегазило. Как ти звучи?
Мей се замисли за баща си и колко късно са осъзнали, че симптомите му са на множествена склероза.
– Отлично – отговори.
– И всички данни, които генерираме, винаги са ти под ръка онлайн. Всичко, което вършим и всичко, за което си говорим, и, разбира се, всичките ти стари показатели. Когато си започнала работа тук, си подписала документ, с който ни позволяваш достъп до информация от досегашните ти лекари, за да съберем всичко на едно място. Така е удобно и за теб, и за нас – можем да взимаме решения, да забелязваме тенденции и потенциални проблеми, защото имаме достъп до пълната картинка. Искаш ли да я видиш? – Тя активира екран на стената.
Пред очите на Мей се появи цялата й медицинска история под формата на списъци, изображения и иконки. С няколко докосвания на екрана д-р Вилялобос отвори папки и изображения, които показваха резултатите от всяко медицинско изследване, което някога си е правила – чак до първия й преглед, преди да започне детска градина.
– Как е коляното? – попита лекарката. Беше открила снимката от ядрено-магнитния резонанс, който Мей си беше направила преди няколко години. Тогава реши да не се подлага на операция на кръстната връзка, защото предишната й осигуровка не го покриваше.