– Така е – съгласи се Мей. – Точно това беше проблемът, когато бях в колежа. Трябваше да докладваме сами за показателите си и всичко беше пълна бъркотия. Трима умряха от менингит, преди някой да разбере как се разпространява.
Лицето на д-р Вилялобос помръкна.
– Е, това е абсолютно излишно! Първо, не можеш да очакваш от хлапета да събират данни за здравето си сами. Тяхната работа е да се концентрират върху ученето. Ако вземем само болестите, предавани по полов път, и хепатит С – представи си, че данните са вече налице. Тогава могат да се предприемат съответните мерки. А не да се действа на сляпо. Чувала ли си за онзи експеримент в Исландия?
– Мисля, че да – каза Мей, но не беше съвсем сигурна.
– Населението на Исландия е хомогенно, повечето исландци имат корени на острова от векове. Всеки може лесно да си проследи родословното дърво до хиляда години назад. Затова там са започнали да картографират геномите на всеки исландец и така могат да проследят всякакви заболявания до първоизточника им. Събрали са огромен обем безценна информация само от тези хора. Няма нищо по-удобно от фиксирана и сравнително хомогенна група, изложена на същите фактори, която може да се проучва с течение на времето. Фактът, че групата е фиксирана и информацията – пълна, играе ключова роля в извличането на максимално полезни заключения. Същото се надяваме да постигнем и ние. Ако следим всички вас, новаците, а в един момент и всичките хиляди души в Кръга, ще можем не само да виждаме проблемите далеч, преди да са станали сериозни, а също и да събираме информация за населението като цяло. Повечето тук сте на приблизително еднаква възраст и, общо взето, в добро здраве, дори и инженерите – каза тя и се подсмихна на шегата си, която очевидно си правеше често. – Така че, когато има отклонения, искаме да знаем за тях и за всички тенденции, от които можем да се учим. Разбираш, нали?
Мей се беше заплеснала по гривната си.
– Мей?
– Да. Звучи прекрасно.
Гривната беше красива – пулсираща лента от светлинки, диаграми и числа. Сърдечният й ритъм беше изобразен като фина роза, която се разтваря и затваря. Имаше електрокардиограма, която се стрелкаше надясно като синя светкавица и после пак, и пак. Температурата й, измерена по Фаренхайт, беше изписана с голямо зелено 96.8, което й напомни за общата й оценка за деня, 98, и че трябваше да я повиши.
– А тези за какво са? – посочи редица бутончета и знаци, подредени под данните.
– По принцип, гривната може да измерва още десетки показатели. Ако се затичаш, ще измери изминатото разстояние. Може да засече пулса ти в покой спрямо този в движение. Да измери индекса на телесната ти маса, калорийния прием... Ето, схващаш!
Мей беше започнала да експериментира. Гривната се нареждаше сред най-елегантните предмети, които някога бе виждала. Имаше достъп до десетки слоеве информация и всеки измерен параметър й позволяваше да пита още, да стига още по-дълбоко. Можеше да види температурата си от последните двайсет и четири часа – най-високата, най-ниската, средната стойност.
– А, разбира се – добави д-р Вилялобос, – всички данни се съхраняват в облака, и на таблета ти, и навсякъде, където би могла да ги потърсиш. Имаш достъп по всяко време и всичко се актуализира. Така че, ако паднеш, удариш си главата и те качат в линейка, медицинският екип може да получи данните ти за броени секунди.
– И всичко това е безплатно?
– Естествено, че е безплатно. Влиза в здравния ти план.
– Толкова е красива – не откъсваше поглед от гривната Мей.
– Да, всички много я харесват. Сега трябва да се върнем към анкетата. Кога ти беше последният цикъл?
Мей се опита да си спомни.
– Преди десетина дни.
– Сексуално активна ли си?
– В момента не.
– А по принцип?
– По принцип да.
– Взимаш ли противозачатъчни?
– Да.
– Добре. Можеш да пренасочиш рецептата към нас. Говори с Таня на излизане, тя ще ти даде и презервативи за нещата, от които хапчетата не предпазват. Взимаш ли други лекарства?
– Не.
– Антидепресанти?
– Не.
– Би ли казала, че като цяло си щастлива?
– Да.
– Някакви алергии?
– Да.
– А, да, излизат ми тук. Коне, колко жалко. Някакви болести в семейството?
– На моята възраст, или?...
– На всякаква възраст. Как са родителите ти? В добро здраве?
Лекарката зададе въпроса така, като че ли не очакваше друго, освен положителен отговор, с електронен писец над таблета – и това вцепени Мей, която не можеше да обели дума.
– О, миличка – усети се д-р Вилялобос и я придърпа през рамо към себе си. Леко ухаеше на цветя. – Всичко е наред – продължи и Мей се разплака, риданията я разтресоха, от носа и очите й потекоха реки. Осъзна, че памучното сако на жената подгизва под лицето й, но чувството на облекчение, на прошка беше по-силно от нея и преди да се усети, разказваше за симптомите на баща си, за отпадналостта му, за случката от почивните дни.