– Знаеш ли, дай да го пусна за лицево разпознаване. Прати ми снимка.
Но Мей нямаше негови снимки.
– Шегуваш се... Нито една?
– Беше тъмно. Бяхме на цирк.
– Да, каза ми вече. Значи ти е дал зелен лимон и нито една снимка. Сигурна ли си, че не е бил просто посетител?
– Нали ти казах, че съм го виждала и преди, помниш ли? Пред тоалетните. Когато после дойде с мен на бюрото ми и ме гледа как работя.
– Майчице, Мей. Този тип ми звучи обещаващо. Зелени лимони и тежко дишане във врата ти, докато отговаряш на запитвания. Ако бях и най-малко параноична, щях да реша, че е нечий агент или някакъв перверзник.
В този момент Ани трябваше да затвори, но след около час й писа.
„Задължително ме дръж в течение за този тип. През годините сме имали разни кукувци в Кръга. Миналата година беше някакъв блогър, който дошъл на парти и стоял в кампуса две седмици, скатавал се и спял по килерите. В крайна сметка се оказа безобиден, но ето ти как един неидентифициран шашав мъж може да се окаже притеснителен.“
Мей обаче не беше притеснена. Имаше доверие на Калден и не й се вярваше той да има нечисти намерения. В лицето му имаше нещо прямо, нито капка коварство – Мей не можеше да го обясни на Ани, но ни най-малко не се съмняваше в него. Знаеше, че не може да се разчита на него за някаква конкретна информация, но също така беше сигурна, че отново ще я потърси. И въпреки че би се побъркала, дори би се вбесила ако не може да се свърже с когото и да било друг, присъствието му там някъде, поне за няколко дни, недостъпен за нея, но все пак някъде из кампуса, изпълваше работните й дни с бленуван трепет. Натоварването през седмицата беше голямо, но мисълта за Калден преобразяваше всяко запитване в божествена ария. Клиентите й пееха и тя им пееше в отговор. Обичаше ги всичките. Обичаше Риса Томасон от Туин Фолс, Айдахо. Обичаше Марк Мур от Гери, Индиана. Обичаше новаците в отдела. Обичаше образа на Джаред, който от време на време се появяваше на вратата с притеснен вид и я молеше да измисли как да държат средния си резултат над 98. Харесваше й, че успява да игнорира Франсис и постоянните му опити да се свърже с нея. Всичките му мини видеозаписи. Аудио картички. Плейлисти, пълни с песни за извинение и покаяние. Той вече беше просто спомен, заличен от Калден с елегантния силует, силните, търсещи ръце. Харесваше й, че може, сама в банята, да имитира ефекта на тези ръце и със своите да наподоби натиска, който той упражни над тялото й. Но къде е той? Обаянието от понеделник и вторник се превърна в раздразнение до сряда и в гняв до четвъртък. Невидимостта му започна да й изглежда умишлена, даже агресивна. Не й ли обеща да държат връзка? Май не е обещавал, помисли си. Какво всъщност й каза? Разрови се в спомена и осъзна с известна паника, че единствените му думи бяха: „Лека нощ“. Но Ани си идваше в петък и заедно щяха да го открият за нула време, да разберат как се казва, да го приклещят.
Най-сетне, в петък сутринта, Ани се върна и си уговориха среща точно преди „Петък на мечтите“. Трябваше да има някаква презентация за бъдещето на Кръговите пари – начин всички онлайн плащания да минават през Кръга и така да се отстрани нуждата от хартиени пари, – но в крайна сметка я отмениха. Вместо това поканиха всички служители да гледат пресконференция, предавана от Вашингтон.
Мей се засили към фоайето на „Ренесанса“, където няколкостотин служители гледаха екрана на стената. Жена в синьо-лилав костюм стоеше на отрупан с микрофони подиум, заобиколена от сътрудниците си, пред две американски знамена. Отдолу в новинарската лента пишеше: „Сенатор Уилямсън се бори да разкъса Кръга“. Отначало беше твърде шумно, за да се чуе каквото и да е, но след неколкократно шъшкане и увеличаване на звука гласът й надделя. Уилямсън беше насред изявлението си.
– Днес сме се събрали тук, за да заявим твърдо искането си Антитръстовият отряд на Сената да започне разследване по случая дали Кръгът действа като монопол. Вярваме, че Министерството на правосъдието ще признае Кръга за това, което е – монополист в най-чистия смисъл на думата – и че ще вземе мерки той да бъде спрян, както се случи със „Стандарт Ойл“, „ЕйТи&Ти“ и всяка друга компания с изявен монопол в историята ни. Надмощието на Кръга задушава конкуренцията и представлява опасност за свободния ни пазарен капитализъм.
След като сенаторката приключи, екранът се върна към обичайната си функция – да възхвалява мисли, изказани от служители на Кръга, а сред тълпата днес се вихреха много мисли. Всеобщото мнение беше, че тази сенаторка има навика да застава на нестандартни позиции по някои въпроси – преди време се беше изказала и против войната в Ирак и Афганистан – и следователно, че няма да стигне далеч с тази антитръстова кампания. Кръгът беше популярен и в двете камари на Конгреса, беше известен с прагматичните си схващания по практически всички политически въпроси и с щедрите си дарения, така че тази лява сенаторка нямаше да получи голяма подкрепа от либералните си колеги, а още по-малко сред републиканските редици.