Мей не знаеше достатъчно за антитръстовите закони, за да изкаже мнение на прима виста. Наистина ли нямаха конкуренция? Кръгът държеше 90 процента от пазара на търсачките; 88 процента от безплатните електронни пощи; 92 процента от обмена на кратки съобщения. Това, от нейна гледна точка, беше просто доказателство, че Кръгът създава и предоставя най-добрия продукт. Беше пълна лудост да наказваш компанията за производителността и прецизността й. За това, че успява.
– А, ето те – каза Мей, когато видя Ани, която се беше запътила към нея. – Как беше в Мексико? В Перу?
– Каква идиотка – каза Ани с насмешка, приковала поглед в екрана, на който преди малко показваха сенаторката.
– Значи не те притеснява?
– Мислиш, че ще стигне донякъде с тези глупости ли? Няма. Между нас казано, дупе да й е яко.
Ани я погледна, след което се обърна към дъното на стаята. Том Стентън разговаряше с няколко души, скръстил ръце – поза, която принципно би издала загриженост, дори може би гняв. Но на него като че ли му беше забавно.
– Хайде – каза тя и двете тръгнаха през кампуса с надеждата да заварят нещо на тако будката, която беше наета да изхрани служителите днес. – Как е твоят джентълмен? Не ми казвай, че е починал по време на секса.
– Още не сме се виждали от миналата седмица.
– Изобщо ли не сте се чували? – изуми се Ани. – Какъв боклук.
– Според мен просто е от друга епоха.
– От друга епоха? И с тази побеляла коса? Мей, сещаш ли се за онази секси сцена от „Сиянието“, когато Никълсън засече жената в банята? Само че дамата се оказва сбабичосано зомби.
Мей нямаше представа за какво говори Ани.
– Всъщност... – каза Ани и очите й се разфокусираха.
– Какво?
– Знаеш ли, с цялото това разследване на Уилямсън не ми е спокойно някакъв тип да се скатава из кампуса. Нали ще ми кажеш, като се срещнете следващия път?
Мей я погледна и за пръв път, откакто се помнеше, видя нещо като истинско безпокойство в очите й.
В четири и половина Дан й изпрати съобщение: „Супер ден до момента! Среща в пет?“
Мей пристигна пред кабинета на Дан. Той стана да я посрещне, покани я да седне и затвори вратата. Настани се зад бюрото и почука по екрана на таблета си.
– 97. 98. 98. 98. Страхотни резултати тази седмица.
– Благодаря – отговори Мей.
– Наистина впечатляващо. Особено като се има предвид допълнителното натоварване с всичките новаци. Трудно ли беше?
– Може би първите няколко дни, но сега всички вече са в час и не им трябвам толкова често. И всички са отлични, така че е дори по-леко, като сме повече хора.
– Радвам се. Радвам се да го чуя. – Дан вдигна глава и впи поглед в очите й. – Мей, дотук харесва ли ти в Кръга?
– Абсолютно – отговори тя, без дори да се замисли.
Лицето му светна.
– Радвам се. Радвам се! Това са чудесни новини. Помолих те да се видим просто за да... как да кажа, да имам някаква база за сравнение спрямо социалното ти държание тук и впечатлението, което то оставя. Може би не съм успял да ти обясня добре всичко за работата тук. Така че напълно поемам вината, ако не съм се справил както трябва.
– Не, напротив. Обясни ми всичко отлично. Сигурна съм.
– Благодаря ти, Мей. Оценявам го. Но това, за което искам да си поговорим, е... Добре, нека така да го кажем. Знаеш, че това не е компания, в която просто идваш сутрин и си тръгваш следобед. Нали така?
– Аха, да, разбирам. Не бих... Нали не съм намекнала, че си мисля...
– Не, не. Нищо не си намекнала. Просто не сме имали удоволствието да те срещаме твърде често след пет, затова се чудехме дали, нали разбираш, дали просто не бързаш да си тръгнеш.
– О, не, не. Трябвам ли ви и след пет?
Дан се смръщи.
– Не става въпрос за това. Справяш се с работните задължения добре. Само че ни липсваше на партито в „Дивия запад“ миналия четвъртък, което беше доста важно, сплотяващо събитие за екипа, в чест на продукта, с който всички толкова се гордеем. Пропусна поне две събирания на новаците, а на цирка като че ли нямаше търпение да си тръгнеш. Мисля, че и двайсет минути не издържа. И всичко това щеше да е напълно разбираемо, ако ПопРангът ти не беше толкова нисък. Знаеш ли колко е?