Мей беше твърде разтърсена, за да може сама да се погледне отстрани.
– Възможно е – направи опит да спечели малко време и осъзнала, че не бива да е твърде податлива. – Но понякога съм сигурна, че това, което казвам, е важно. И когато имам да споделя нещо значимо, определено не се въздържам да го направя.
– Забележи, че каза „понякога съм сигурна“ – каза Джосая и размаха пръст. – Това „понякога“ ме заинтригува. Или по-скоро ме притесни. Защото смятам, че това „понякога“ не е достатъчно често.
Той се облегна назад, като че ли за да си почине след тежката задача по разгадаването на личността й.
– Мей – обади се Дениз, – много бихме се радвали, ако се включиш в една специална програма. Звучи ли ти привлекателно?
Мей не знаеше за какво става въпрос, но тъй като беше загазила и вече им беше отнела толкова време, знаеше, че ще каже „да“, затова се усмихна и отговори:
– Разбира се.
– Чудесно. Ще те запишем при първа възможност. Ще се запознаеш с Пийт Рамирес и той ще ти обясни. Мисля, че след това ще чувстваш сигурна не само понякога, а винаги. Какво ще кажеш?
След като се върна на бюрото си след интервюто, Мей се самонахока. Що за човек? Ако не друго, със сигурност се чувстваше засрамена. До момента бе вършила абсолютния минимум. Отвращаваше се от себе си и съчувстваше на Ани. Няма как да не е чула за приятелката си готованка Мей, която прие този подарък, тази мечтана работа в Кръга – компания, която се погрижи за родителите й, спаси ги от семейна катастрофа! – и после не си мръдна пръста. Мамка му, Мей, хайде да ти пука малко повече! Дай нещо на света!
Писа на Ани, да й се извини, да й каже, че ще се постарае повече, че я е срам, че не е искала да злоупотреби с тази привилегия, с този подарък и че няма нужда Ани да й отговаря, че Мей просто ще се постарае повече, хиляда пъти повече, още от този момент, веднага. Ани все пак й писа, че няма за какво да се тревожи, било е просто предупреждение, мъмрене, нормално нещо за всеки новак. Мей погледна часа. Шест. Имаше много часове пред себе си да се поправи, тук и сега, затова запретна ръкави и изпрати четири съобщения в Зинг, трийсет и два коментара и осемдесет и осем усмивки.
След час ПопРангът й се повиши на 7288. Трудно премина бариерата от седем хиляди, но до осем часа, след като се включи и коментира в единайсет дискусионни групи, изпрати още дванайсет съобщения в Зинг (едно от които беше в световните топ 5000 за този час) и се присъедини към още шейсет и седем теми, все пак успя. Рейтингът й стана 6872. Тогава се пренасочи към Вътрешния кръг. Беше изостанала с няколкостотин съобщения и се зае с тях. Отговори на около седемдесет, прие единайсет покани за събития в кампуса, подписа девет петиции и изпрати коментари и конструктивна критика за четири продукта в бета версия.
До 10:16 часа рейтингът й стана 5342 и, пак, платото на петте хиляди беше трудно за покоряване. Написа поредица от коментари в Зинг за една нова услуга на Кръга, която позволяваше на ползвателите да знаят кога името им се споменава в съобщения, пратени от други хора. Един от коментарите й, седмият в тази тема, стана хит и беше цитиран 2904 пъти, което повиши ПопРангът й на 3887.
Почувства се горда с постижението си, с възможностите, които се откриваха пред нея, което обаче бе съпътствано от почти крайно изтощение. Наближаваше полунощ и трябваше да поспи. Твърде късно бе да се прибира, затова провери дали има свободни стаи в общежитието, резервира си една, получи код за достъп и се отправи през кампуса към комплекса.
Когато затвори вратата след себе си, се почувства като идиот, задето досега не се е възползвала от това удобство. Стаята беше безупречна, цялата в светло дърво със сребристи акценти, с подово отопление и толкова бели и чисти чаршафи, че чак скърцаха при допир. Матракът, както пишеше на картичката до леглото, беше органичен, не с пружини или пяна, а от някакъв нов материал, който Мей усети като постегнат, но същевременно и по-гъвкав – несравним с всяко друго легло, на което беше лягала. Сгуши се в одеялото, бяло и пухкаво като облак.
Само че не можеше да заспи. Сега, когато знаеше колко по-добре може да се справи, отново си влезе в профила, този път през таблета, и се зарече да работи до два сутринта. Реши да надвие трите хиляди.
И успя, макар вече да беше 3:19. Не й се спеше, но знаеше, че трябва да почине и най-сетне се зави и изгаси лампите.
На сутринта прегледа шкафовете и скриновете. Знаеше, че ще са заредени с какви ли не чисто нови дрехи, които можеше да ползва временно или просто да си вземе. Избра памучна тениска и панталон седем-осми. На умивалника имаше неотваряни флакони с овлажняващ крем и вода за уста от органични, местни продукти, и пробва и от двете. Изкъпа се, облече се и беше обратно на бюрото си в 8:20.