Усилията й мигновено дадоха плод. На третия екран имаше порой от поздравителни съобщения – от Дан, Джаред, Джосая и Дениз, по около пет от всеки, и над десет от Ани, която звучеше толкова горда и развълнувана, че аха да се пръсне.
Мълвата бързо се разпространи из Вътрешния кръг и до обяд Мей получи 7716 усмивки. Всички си знаели, че може да се справи. Всички виждаха велико бъдеще за нея в Кръга, всички бяха сигурни, че за нула време ще се изстреля от O.K., не по-късно от септември, защото рядко се случваше някой да се издигне толкова бързо в рейтинга на активност и с такъв безупречен фокус.
Новото чувство на компетентност и самочувствие я понесе през работната седмица и тъй като беше толкова близо до заветните топ 2000, седя зад бюрото до късно през уикенда и се върна рано в понеделник, решена да пребори това предизвикателство, като спеше все в същата стая. Знаеше, че влезлите в първите 2000, известни като „Топ2К“ са кръгаджии, почти вманиачени в социалната си активност, и се брояха за елит сред хората, които следяха темите им. Членовете на Топ2К на практика стояха заковани за позициите си, с изключение на няколко допълнения или размествания в класацията, вече почти осемнайсет месеца.
Но Мей трябваше да опита. До четвъртък вечерта беше стигнала 2219 и знаеше, че е сред група колеги със сходни стремежи, които трескаво се стремяха към върха. Работи един час и забеляза, че е минала само две позиции напред – до 2217. Щеше да е трудно, да, но предизвикателството беше сладко. С всеки праг, който премина дотук, получи толкова признание, а и сякаш по този начин се отплащаше на Ани – така че това й даваше сили да продължи напред.
Към десет вечерта, тъкмо когато започна да се уморява и едва се беше добрала до 2188, получи прозрение – беше млада, силна и ако се стегне да работи през цялата нощ, само една нощ без сън, има шанс да пробие в Топ2К, докато другите спят.
Подсили се с енергийна напитка и желирани бонбони и когато кофеинът и захарта подействаха, се почувства непобедима.. Третият екран не беше достатъчен. Зае се и с Външния Кръг без каквото и да е затруднение. Продължи да напира. Включи се в още няколкостотин теми в Зинг, като започна с по един коментар във всяка. Скоро се озова на позиция 2012, но съпротивата вече беше осезаема. Написа 33 коментара на сайт за тестване на продукти и се издигна до 2009. Погледна лявата си китка, за да види как реагира тялото й, и с вълнение установи, че пулсът й се покачва. Всичко беше под неин контрол и имаше нужда от още. Общият брой параметри, които следеше, бяха едва 41. Виждаше средната си оценка от клиентите – 97. Последната си оценка – 99. Средно аритметично на екипа – 96. Броя запитвания, които е поела до момента днес – 221, и броя на тези за вчера по същото време – 219, и средния й брой – 220, в сравнение със 198 от другите членове на екипа. На втория екран виждаше колко съобщения е получила от други служители днес (1192) и колко от тях е прочела (239), и на колко е отговорила (88). Последните покани за събития на Кръга бяха 41, 28 от които беше приела. Виждаше общия брой на всички посетители на сайтовете на Кръга – 3.2 милиарда, и колко пъти са били разгледани страниците на тези сайтове – 88.7 милиарда. Приятелите й от Външния кръг бяха 762, а поканите за приятелство – 27. Следеше темите на 10 343 души в Зинг, а 18 198 души следяха нейните. Непрочетените й съобщения в Зинг бяха 887. Апликацията й препоръчваше да следи още 12 862 души. В дигиталната си библиотека имаше 6877 песни на 921 изпълнители и на базата на музикалния й вкус препоръчаните изпълнители бяха 3408. Снимките й бяха 33 002, а препоръчаните – 100 038. Температурата в сградата беше 21 градуса, а навън – 22. В кампуса днес бяха работили 10 981 служители, а посетителите за деня бяха 248. Беше задала на системата да й сигнализира за 45 имена и теми и всеки път, когато те се споменаваха в някой от разговорите, които следеше, тя получаваше съобщение. Днешните бяха 187. Виждаше колко души са прегледали профила й днес (210) и средно за колко време – 1.3 минути. Разбира се, ако искаше, можеше да навлезе още по-дълбоко и да провери какво точно е разглеждал всеки. Здравните й показатели добавяха още няколко десетки числа и всяко от тях й носеше чувство за спокойствие и контрол. Следеше пулса си и знаеше, че е добър. Знаеше броя на стъпките си – 8200 за деня, и че без усилие може да ги направи 10 000. Знаеше, че е добре хидратирана и че калорийният й прием е в границите на нормалното за човек с нейната телесна маса. И изведнъж осъзна, че единственото, което някога реално й е причинявало стрес или притеснения, не е било външна сила, независим фактор – опасност за здравето й или нещастието и проблемите на хората около нея. Всъщност беше вътрешно. Субективно. Състоянието да не знае. Не беше сдърпването с приятел или това, че Джосая и Дениз са я смъмрили, а фактът, че няма представа какво означава това, какви са намеренията им, последствията, бъдещето. Ако разбереше, щеше да е спокойна. Знаеше почти със сигурност къде са родителите й: както винаги, вкъщи. Можеше да провери къде е Ани: в кабинета си, където може би още работеше. Но къде е Калден? Минаха две седмици от последната им среща. Писа на Ани.